Вместо да схване намека, Първата слугиня остана на мястото си и се намръщи подозрително. Навъсеният й поглед се плъзна по гърбавия, спря се на Лан, после тя кимна доволно, сякаш единствено неговото присъствие я успокои!
— Е, ще ви оставя тогава. Сигурна съм, че лорд Лан ще се оправи с този тип.
Нинив едва дочака вратата да се затвори и подхвана непознатия гърбушко с брадавицата.
— Ти кой си? Откъде знаеш тези имена? Не си от Две ре…
Човекът се… нагъна. По-подходящо описание не можеше да се измисли. Нагъна се като развълнувана вода на езеро, разгъна се и стана по-висок, и изведнъж се превърна в Ранд, с изкривено в гримаса лице и преглъщащ, в протрити вълнени дрехи, с онези ужасни червено-златни глави, лъснали на китките му, и с кожена торба на рамото. Откъде го беше научил това? Кой го беше научил? За миг я обзе желанието и тя да си придаде измамна външност, за да му покаже, че и тя го може, но бързо го потисна.
— Разбирам, че не си се вслушал в съвета ми — заговори Ранд на Лан, сякаш Нинив изобщо я нямаше в стаята. — Но защо си й позволил да се прави на Айез Седай? Само да го разбере някоя истинска Айез Седай, може да пострада.
— Защото е Айез Седай, овчарче — спокойно отвърна Лан. Но и той не я погледна! И си остана нащрек, готов всеки миг да извади меча си. — Колкото до другото… понякога тя е по-силна от теб. Не го ли разбра?
Чак сега Ранд я погледна. С неверие при това. Дори когато показно намести шала на гърба си, за да види жълтите ресни. Но поклати глава и рече:
— Не. Просто понякога човек е твърде слаб, за да направи това, което трябва.
— Вие двамата какви ги дрънкате? — скастри ги тя.
— Просто неща, за които си говорят мъжете — каза Лан.
— Не би могла да ги разбереш — добави Ранд.
Нинив изсумтя. Клюки и празни приказки — това си говореха обикновено девет десети от мъжете. Уморено отпусна сайдар. И с неохота. Нямаше, разбира се, нужда от него, за да се пази от Ранд, но й се искаше още малко да го задържи, въпреки цялата си умора.
— Знаем за Кайриен, Ранд — рече Нинив, след като се отпусна блажено на един от столовете. Онези никаквици от Морския народ я бяха съсипали! — Затова ли дойде тук предрешен така? Ако се опитваш да се скриеш от онзи, който е… — Изглеждаше уморен. По-корав, отколкото го помнеше, но много уморен. Но остана прав. Странно, много приличаше на Лан, също като него готов да извади меч, какъвто не носеше. Навярно онзи опит да го убият го беше вразумил. — Егвийн може да ти помогне, Ранд.
— Не че се крия съвсем — отвърна Ранд. — Само докато убия някои хора, които си го заслужиха. — Светлина, каза го толкова равнодушно, като Аливия! Но защо двамата с Лан непрекъснато се държаха така под око, преструвайки се, че не го правят? — Все едно, как точно може да ми помогне Егвийн? — продължи той, сложи торбата на масата и тя тупна тежко. — Предполагам, че и тя е Айез Седай? — С насмешка, представи си! — И тя ли е тук? Вие трите и две истински Айез Седай. Само две! Не. Нямам време за това. Трябва да ти оставя нещо да го пазиш, докато…
— Егвийн е Амирлинския трон, тъпа овча главо — изръмжа Нинив. Колко приятно беше най-после и ти да можеш да прекъснеш някого. — Елайда е узурпаторка. Надявам се да ти е стигнал умът поне да не ходиш при нея! Няма да излезеш на два крака след такава среща, казвам ти! А тук има пет истински Айез Седай, включително мен, и още триста с Егвийн, и цяла войска, готови да съборят Елайда. Виж се само! Колкото и храбро да ми говориш, някой за малко е щял да те убие, а ти се промъкваш тук предрешен като коняр! Може ли да се измисли по-безопасно място за теб от това да си с Егвийн? Дори онези твои Аша’ман няма да посмеят да се опълчат на триста Сестри! — О, да. Много приятно наистина. Ранд се постара да скрие изненадата си, но нищо не се получи, както я беше зяпнал.
— Ще се изненадаш като разбереш какво биха посмяли моите Аша’ман — сухо отвърна той след дълга пауза. — Мат, предполагам, е с войската на Егвийн? — Сложи ръка на главата си и залитна.
Нинив скочи от стола, прегърна с усилие сайдар, протегна ръце, обхвана главата му и запреде сплита на Вкопаването. Опитвала се бе да изнамери по-добър начин да разбере какво мъчи човек, но засега без успех. Достатъчно. Още щом сплитът го обхвана, дъхът й секна. Знаеше за раната на хълбока му от Фалме, която така и не можеше да зарасте напълно, съпротивляваше се на Церенето като гноясало зло в плътта му. А сега над старата имаше друга полуизцерена рана, също така пулсираща от зло. Някакво друго зло, по-особено, като огледално отражение на първото, но също толкова отровно. А със Силата не можеше да докосне нито едното, нито другото. Не че й се искаше много — само от мисълта за това кожата й настръхна! — но се опита. И нещо незримо й попречи. Като преграда. Преграда, която не можеше да напипа. Преграда на сайдин!