Въздухът около Ранд отново затрептя и той отново си стана същият. Драконовите глави на китките му засияха с металния си блясък — пурпурни и златни.
— Искам да пийна нещо — измърмори с пресъхнали устни, забелязал сребърната каничка с висока шийка на дългата маса до стената.
Все така без да поглежда нито нея, нито Мин или Авиенда, той пристъпи към масата, олюлявайки се, напълни си сребърна чаша с подправеното вино, останало от закуската, и я пресуши наполовина. Подсладеното греяно вино сигурно вече бе станало на лед. Не бяха очаквали Елейн да се върне в стаите си толкова скоро и огънят в камината бе угаснал. Но тя не забеляза Ранд да го загрява с преливане. Щеше поне пара да се види. И защо отиде сам до виното, вместо да го накара само да дойде при него? Винаги така правеше — караше чаши и светилници да хвърчат насам-натам с потоци Въздух.
— Добре ли си, Ранд? — попита Елейн. — Искам да кажа, да не си болен? — Стомахът й се сви на топка при мисълта за болестта, която можеше да го е хванала. — Нинив може да…
— Толкова съм добре, колкото мога — сухо отвърна той. Все така с гръб към тях. Изпразни чашата и започна да я пълни отново. — Е, казвай какво е това, за което не искаше да чуе Нинив?
Веждите на Елейн се стрелнаха към челото й и тя се спогледа стъписана с Авиенда и Мин. Щом като и той бе разгадал хитростта й, Нинив със сигурност се беше сетила. Тогава защо ги пусна? И как той я разгада? Авиенда поклати глава удивена. Мин също, но ухилена, все едно искаше да им каже, че човек трябва да го очаква от време на време. Елейн я жегна малко… е, не чак ревност; ревност между тях беше изключена… само раздразнение, че Мин бе изкарала толкова дълго с него, докато тя — нито веднъж. Добре, щом толкова искаше да си играят на изненади…
— Искаме да те обвържем за свой Стражник — отвърна тя, седна на един от столовете и приглади гънките на роклята по коленете си. Мин кацна на ръба на масата и краката й провиснаха, а Авиенда се разположи на килима, кръстосала крака, и грижливо намести около себе си тежките си вълнени поли. — И трите. Редно е първо да те попитаме.
Той се обърна рязко, от пълната чаша плисна вино и от каната поля още, докато се сети да я изправи. Измърмори ругатня, припряно пристъпи извън мокрото петно, остави каната на подноса и почна да бърше виното от гърдите си. Дотук — много добре.
— Ама вие наистина сте луди — изръмжа Ранд. — Знаете какво ми предстои. Знаете какво ще означава то за всяка, с която съм обвързан. Дори да не полудея, тя ще трябва да преживее смъртта ми! И какво значи това „и трите“? Мин не може да прелива. Все едно Аланна Мосвани вече ви изпревари и се натика в главата ми, без да си прави труда да ме пита. Тя с Верин водят някакви момичета от Две реки към Бялата кула. Обвърза ме още преди няколко месеца.
— И още не си ми го казал, тъпа овчарска кратуно? — викна Мин. — Ако го знаех само!… — Ловко измъкна тънък нож от ръкава си, изгледа го с яд и навъсена си го прибра.
— Това е против обичая — каза Авиенда, погледна Елейн и също опипа дръжката на ножа на колана си.
— И още как — мрачно отвърна Елейн. Да го направи една Сестра с който и да било мъж беше отвратително. Но това, че Аланна го бе направила е Ранд!… Много добре помнеше мургавата свирепа Зелена с непостоянния й като живак нрав. — Аланна има повече тох към него, отколкото може да заплати за цял живот! И към нас. А дори да няма, ще й се доще веднага да я убия, щом ми падне в ръцете!
— Щом ни падне в ръцете — поправи я Авиенда натъртено.
— Тъй. — Ранд заби очи във виното си. — Разбирате, че няма смисъл от това. Аз… мисля, че е време да се връщам при Нинив. Ще дойдеш ли с мен, Мин? — Въпреки това, което му казаха и трите преди малко, изглеждаше несигурен, сякаш не го вярваше съвсем. Сякаш се боеше, че Мин ще го изостави. Не изглеждаше уплашен от това, по-скоро примирен.
— Има смисъл — настоя Елейн. И се наведе към него, надявайки се някак със силата на волята си да го накара да приеме това, което ще му каже. — Една връзка не те предпазва от друга. Сестрите не обвързват един и същи мъж не заради традицията, Ранд. Защото не искат да си го делят, а не защото е невъзможно. Нито е против закона на Кулата. — Разбира се, някои традиции бяха по-силни от закона, поне в очите на Сестрите. Нинив с всеки ден ставаше все по-решена да налага традициите и достойнството на Айез Седай. Когато научеше за това, сигурно щеше да избухне и да излети през тавана. — Е, но ние искаме да те делим! И ще те делим, ако се съгласиш.