Продължиха да вървят смълчани и Авиенда отри с пръсти потта от челото си и здраво преглътна. На Мин също се наложи да преглътне. Всичко, което Ранд изпитваше, бе в онази топка. Всичко!
— Онзи номер с кърпата май и при теб не се получава? — рече тя дрезгаво.
Авиенда примига и лицето й още повече потъмня от червенината. След малко каза:
— Ох. Така е по-добре. Благодаря… Извинявай, но с него в главата ми забравих. — И се начумери: — При теб не стана ли?
Мин поклати отчаяно глава. Беше неприлично!
— Но ако говоря, помага. — Трябваше някак да се сприятели с тази жена, ако държеше цялата тази странна работа да се получи. — Извинявай за онова, дето казах. За токовете де. Знам нещо за обичаите ви. У този мъж има нещо, което ме прави дръзка. Не мога да си държа езика. Но не си мисли, че ще те оставя да ме нараниш или да дялкаш по мен. Сигурно имам тох, но ще трябва да измислим друг начин. Винаги мога да изчеткам коня ти, когато ни остане време.
— Ти си горда като сестра ми — измърмори намръщена Авиенда. Какво искаше да каже с това? — И при това имаш добро чувство за хумор. — Сякаш говореше на себе си. — И не се държа глупаво с Ранд и Елейн, както щяха да направят повечето влагоземски жени. Напомняш ми за… — Въздъхна и придърпа шала на раменете си. — Знам къде можем да намерим малко уускай. Когато се напиеш толкова, че да не можеш да мислиш, тогава… Зяпна към дъното на коридора, закова на място и изръмжа: — Не! Все още не!
Към тях от дъното на коридора идваше призрак, при чиято поява Мин зяпна, загубила ума и дума. Ужасът изтласка усещането за Ранд. От кратките описания знаеше, че капитан-генералът на гвардията на Елейн е жена и при това Стражник на Елейн от глава до пети, но нищо повече. Тази жена имаше дебела и много интересно оплетена златиста плитка, преметната през рамото над късото й червено палто с бяла яка, а широките крачоли на панталоните й бяха затъкнати в ботушите, с токове, високи като на Мин. Около нея танцуваха многоцветни ореоли и бляскаха образи — повече, отколкото Мин бе виждала около когото и да било, като че ли хиляди, сипеха се един през друг. Стражникът и капитан-генерал на Елейн… залитна… малко, сякаш се беше справила с порядъчно количество уускай. Слугите, които я забелязаха, тутакси решиха, че ги чака спешна работа в съвсем друга част на двореца, и оставиха трите съвсем сами в коридора. Жената като че ли не забеляза Мин и Авиенда, докато почти не се сблъска с тях.
— Помогнала си й в тази проклетия, нали? — изръмжа тя й стъклените й като сини мъниста очи се заковаха на Авиенда. — Първо, проклетницата му проклета изчезна от главата ми, а след това… — Жената потрепера, видимо се овладя, но едва дишаше. Краката й като че ли отказваха да я държат права. Облиза устни, преглътна и продължи ядосано: — Огън да я гори дано, не мога да се съсредоточа достатъчно да го избия от главата си! Да ти кажа, само ако прави това, което мисля че прави, ще й размета гадженцето, дето си прави гъди-гъди с него, из целия проклет палат, а после така ще я насиня, проклетницата, че няма да може да седи цял месец — а и теб с нея! — вилняк ще намеря, ако трябва, но мисли му!
— Моята първосестра е пораснала жена, Биргит Трахелион — отвърна й свирепо Авиенда. Но въпреки тона беше свила рамене и не смееше да погледне другата жена в очите. — Трябва да престанеш да се държиш с нас като с деца!
— Когато почне да се държи като скапана възрастна, и аз ще почна да се държа скапано добре с нея, но няма никакво право да прави това, не и в скапаната ми глава. Няма! Не и в моята!… — Изведнъж замъглените очи на Биргит се опулиха. Устата на златокосата жена зяпна и тя щеше да падне, ако Мин и Авиенда не я задържаха под мишниците.
Тя затвори очи, изхлипа и после проплака:
— Два месеца! — Дръпна се от тях, изправи се и изгледа Авиенда със сините си очи, чисти като вода и студени като лед. — Заслони ми я и ще ти опростя дела. — Навъсеният и възмутен поглед на Авиенда леко се плъзна покрай нея.
— Ти си Биргит Сребролъката! — промълви Мин. Беше сигурна в това още преди Авиенда да спомене името й. Нищо чудно, че айилката се държеше така, сякаш се боеше, че тези заплахи ще бъдат изпълнени тук и веднага. Биргит Сребролъката! — Видях те при Фалме!
Биргит настръхна и се огледа стреснато. Отпусна се чак след като се увери, че са сами. Малко. Изгледа Мин от главата до петите.
— Каквото и да си видяла, Сребролъката е мъртва — каза й грубо. — Сега съм Биргит Трахелион, нищо повече. — Устните й се изкривиха кисело. — Скапаната лейди Биргит Трахелион, с ваше скапано позволение. Коч по гъза да цуна на Майчин ден, ако мога да направя нещо повече. А ти коя ще да си, когато си седиш у дома? Винаги ли си показваш проклетите крака като скапана танцьорка с пера?