— Моята Ветроловка не е подвластна вам, Айез Седай — рязко заяви Харайн, отхвърляйки с тона си кръвната връзка. — Шалон трябва и ще ми бъде върната веднага. — Дера кимна отсечено в съгласие, а Кацуан помисли, че щеше да направи същото, ако Харайн й заповядаше да скочи от някоя скала. В йерархията на Ата-ан Миере Дера стоеше много под Харайн. И с това почти се изчерпваха знанията на Кацуан за тях. Морския народ можеха да се окажат полезни или не, но във всеки случай тя не можеше да измисли начин да ги подхване по-изтънко.
— Това е айезседайско разследване — отвърна тя учтиво. — Трябва да спазим закона на Кулата. — Доста свободно тълкуване, естествено. Винаги бе споделяла убеждението, че духът на закона е далеч по-важен от буквата.
Харайн настръхна като усойница и взе отново да изрежда дългия списък с права и много твърди настоявания, но Кацуан продължи да я слуша с половин ухо.
Донякъде можеше да разбере Ериан, бледокожата и чернокоса иллианка, която настояваше яростно, че е длъжна да е край момчето, когато започне Последната битка. Както и Бендеин, толкова нова с шала, че все още не беше добила безвремието, а така решена да е всичко, което една Зелена е длъжна да бъде. Също и Елза, андорката с миловидното личице, чиито очи почти засияваха, щом заговореше, че трябва да се погрижи той да доживее до схватката си с Тъмния. Пак Зелена и при това по-готова за предстоящото от мнозина от тяхната Аджа. Колкото до Несуне, приведена над книгата, тя приличаше на черна птица, оглеждаща червей. Кафява беше и готова да влезе в сандък с жив скорпион, ако реши да го изследва. Сарийн беше достатъчно глупава, за да се стряска всеки път, когато някой я наречеше хубава, да не говорим за „смайващо хубава“, но Бялата държеше настоятелно на хладната точност на своята логика: ал-Тор е Преродения Дракон и съвсем логично било тя да е длъжна да го следва. Разпалени обяснения, идиотски основания, но тя можеше да ги приеме, ако не бяха другите.
Вратата се отвори и влязоха Верин и Сорилея. Сбръчканата белокоса айилка подаде нещо дребно на Верин и Кафявата го пъхна в кесията на колана си. Верин носеше на семплата си вълнена рокля с бронзов цвят брошка с форма на цвете — първия накит, който Кацуан бе виждала по нея, ако се изключеше пръстенът с Великата змия.
— Това ще ти помогне да заспиш — каза Сорилея, — но помни: само три капки във вода или две във вино. Капнеш ли повече, може да спиш още цял ден или повече. Но ако прекалиш, няма да се събудиш. Липсва му вкус, който да те предупреди, тъй че внимавай.
Значи и Верин имаше проблеми със спането. Кацуан не помнеше една нощ да се е наспивала като хората, откакто момченцето избяга от Слънчевия палат. Ако не си отдъхнеше скоро, като нищо щеше да ухапе някого. Несуне и останалите изгледаха неспокойно Сорилея. Момчето ги беше направило чирачки на Мъдрите и те скоро разбраха, че айилките взимат това твърде на сериозно. Само да щракнеше Сорилея с кокалестите си пръсти — и край на сутрешното им безделие.
Харайн се приведе напред в стола си и рязко ощипа Кацуан по бузата!
— Не ме слушаш — грубо каза тя. Лицето й бе гръмотевично, а и това на Надзорницата на платната вещаеше буря. — Ще ме слушаш!
Кацуан събра длани и я изгледа над връхчетата на пръстите си. Не. Нямаше да обръща Надзорницата на вълните с главата надолу тук и веднага. Нямаше да я отпраща разплакана в покоите й. Щеше да прояви цялата дипломатичност, на която държеше Койрен. Обмисли набързо всичко, което беше чула.
— Ти говориш от името на Надзорницата на корабите на Ата-ан Миере, с цялата нейна власт, която е по-голяма, отколкото мога да си представя — кротко заговори Кацуан. — Ако твоята Ветроловка не ти бъде върната до един час, ще се погрижиш Корамуур да ме накаже сурово. Искаш да получиш официално извинение за задържането на своята Ветроловка. И настояваш да накарам лорд Добрайн да ви отстъпи незабавно земята, обещана ви от Корамуур. Вярвам, че това изчерпва най-същественото. — Освен частта, че щяла да нареди да я набият с камшик!