— Хубаво — рече Харайн, вече уверена, че командва положението. С гадно самодоволна усмивчица. — И ще се научиш да…
— Пет пари не давам за вашия Корамуур — продължи Кацуан все така кротко. Виж, за Преродения Дракон бе готова да даде всичките пари на света, но не и за техния Корамуур. Тонът й не се измени и на косъм. — И ако отново ме докоснеш без позволение, ще наредя да те съблекат, да те завържат и да те отнесат в покоите ти в чувал. — Какво пък, дипломатичността не беше най-силната й страна. — Ако не престанеш да ми вадиш душата за сестра си… мога наистина да се ядосам. — Стана, без да обръща внимание на възмутеното пухтене и ръмжене на жената от Морския народ, и повиши глас, за да я чуят в другия край на стаята: — Сарийн!
Стройната тарабонка мигом остави гергефа, извъртя се като вихрушка, мънистата по плитчиците й звъннаха, тя изприпка до Кацуан и още в движение просна по пода в дълбок реверанс полите на тъмносивата си рокля. Мъдрите трябваше да ги приучат да подскачат, когато им заговори Мъдра, но пред нея подскачаха неволно и не само заради традицията. Имаше си все пак някои предимства в това да си легенда, особено ако си непредсказуема легенда.
— Придружи тези двете до стаите им — заповяда Кацуан. — Искат да отдъхнат и поразмислят на тема учтивост. Осигури им го. И ако кажат само една неучтива дума, напляскай ги и двете. Но гледай да е по-дипломатично.
Сарийн се сепна и отвори уста, като че ли да възрази на нелогичната заповед, но само един бърз поглед към лицето на Кацуан и тя бързо се извърна към двете Ата-ан Миере и ги подкани с жест да стават.
Харайн скочи и мургавото й лице се свъси. Но преди и дума да изрече от своята безспорно яростна тирада, Дера я докосна по рамото, приведе се и зашепна на ухото с тежката халка зад свитата си длан, покрита с черни татуировки. Не се разбра какво й каза Надзорницата на платната, но Харайн затвори уста. Изражението й ни най-малко не омекна, но се озърна към Сестрите в другия край на слънчевата стая и след миг махна сдържано с ръка на Сарийн да ги поведе. Харайн се направи, че сама е решила да напусне, но Дера запристъпва плътно след нея, все едно че я подкара като овца, озъртайки се неспокойно през рамо.
Кацуан почти съжали за фриволната си заповед. Сарийн щеше да я изпълни буквално. Жените на Морския народ й действаха като дразнител, при това — безполезен дотук дразнител. Дразнителят трябваше да се премахне, за да може да се съсредоточи върху главното, а ако измислеше за какво да ги използва, то сечивата щяха да се нагодят така или иначе. Много им беше ядосана, за да разсъждава сега как точно да стане това, а и можеше да го отложи за по-късно. Не, ядосана беше на момченцето, а все още не можеше да го спипа в ръцете си.
Сорилея се окашля високо и извърна навъсения си поглед от излизащите Сарийн и Ата-ан Миере към Сестрите, струпани в другия край на стаята. Намести шала на раменете си и гривните по китките й издрънчаха. Още една жена, която не беше в най-добро настроение тази заран. Морския народ имаха много странно мнение за „айилските диваци“ — въпреки че не беше много по-странно от представите на самата Кацуан, преди да опознае Сорилея — и Мъдрата никак не ги харесваше.
Кацуан тръгна да я посрещне с усмивка. Жена като Сорилея не можеш да накараш сама да ти дойде на крака. Всички мислеха, че са приятелки — което тепърва можеше и да стане, установи тя с изненада — но никоя не знаеше за тайния им съюз. Ибин се появи с подноса и сякаш се успокои, щом тя постави недопития си бокал на него.
— Снощи — заговори Сорилея, след като момчето с червеното палто се върна при Дайгиан — Чизайн Нурбая помоли да служи на Кар-а-карн. — Гласът й бе изпълнен с неодобрение. — Още преди да съмне, за същото помоли Джанайн Павлара, после Инина Даренхолд, след нея — и Вайел Камса. Не бяха оставени да говорят помежду си. Не е възможно да са се наговорили. Приех молбите им.
Кацуан изпъшка и измърмори замислено:
— Предполагам, че сте ги накарали да си отслужат изкуплението. — Деветнадесет Сестри държаха пленени в айилския стан. Цели деветнадесет Сестри, пратени от онази глупачка Елайда да заловят момчето, и сега всички се бяха заклели да го следват! Най-лоша бе последната част. — Какво е могло да накара Червени сестри да се закълнат във вярност пред мъж, способен да прелива?
Верин отвори уста да сподели съображенията си, но млъкна пред айилката. Странно, Верин се беше приспособила към принудителното си чирачество като чапла към блатната тръстика. Повечето й време минаваше в айилския стан, отколкото извън него.