— Върни лейди Айлил в покоите й с извинение за това, което се наложи да изтърпи, Верин. Увери я… но с много тънък… намек, че интимната им тайна ще се опази. И й намекни много… дебело… че вероятно ще поиска да ме държи в течение на всичко, което разбере за брат си. — Изнудването не беше любимият й инструмент, но уви, вече го бе приложила над тримата ашамани, а Торам Риатин все още можеше да създаде неприятности, въпреки че бунтът му като че ли се изпари яко дим. Всъщност тя малко се интересуваше кой точно седи на Слънчевия трон, но коварствата и заговорите на хора, за които троновете са нещо важно, често се замесваха в далеч по-важни неща.
Верин се усмихна, закима и кокът й заподскача.
— О да, струва ми се, че това ще подейства много добре. Особено след като толкова силно мрази брат си. Същото и за Шалон, предполагам? Само че от нея ще искаш да чуеш за това, което става при Ата-ан Миере? Не съм сигурна до каква степен ще е склонна да предаде Харайн, все едно какви ще са последствията за нея.
— Ще предаде това, което аз поискам да предаде — мрачно отвърна Кацуан. — Нея задръж до утре следобед.
Не биваше да се позволи на Харайн и за миг да си помисли, че настояванията й се изпълняват. Морският народ беше поредният инструмент, който да се използва над момчето, нищо повече. На всеки и на всичко трябваше да се гледа само в тази светлина.
Зад Верин, Корел се шмугна на пръсти в стаята и много грижливо притвори вратата, сякаш държеше да не обезпокои никого. Не беше съвсем в стила й. Слаба и с момчешки стегнато тяло, с гъсти черни вежди и буйна, лъскава черна коса до кръста, която й придаваше дивашки вид все едно колко спретнато се носеше, Жълтата обикновено нахлуваше в стаята със смях. Сега тя отри вирнатото си носле и погледна колебливо към Кацуан, без обичайния блясък в сините си очи.
Кацуан й махна безцеремонно да се приближи и Корел вдиша дълбоко и запристъпва по килимите, стиснала с две ръце полите на роклята с жълтите ивици. Мерна с очи Сестрите, струпани около Сорилея в единия край на стаята, и Дайгиан, който си играеше на котешка люлка с Ибин в другия край, след което заговори с тих глас, пропит с напевния акцент на Муранди.
— Нося ти най-чудесната новина, Кацуан. — Прозвуча така, сякаш не беше много сигурна колко е чудесна новината. — Знам, че се разпореди да не оставям без работа Деймир тук в палата, но той настоя да прегледа Сестрите, които още са в айилския стан. Въпреки кроткия си нрав, той става много настоятелен, когато си науми нещо, и е толкова сигурен, че всичко може да се Цери, колкото че слънцето изгрява от изток. И, хм, не може да се отрече, че успя да Изцери Иргайн. Кацуан, тя все едно че никога не е била… — Замлъкна, неспособна да изрече думата, но тя увисна във въздуха. „Усмирена.“
— Чудесна новина — каза Кацуан. Така си беше. Всяка Сестра някъде дълбоко в естеството си носеше страха, че може да бъде отрязана от Силата. А ето че бе открит начин да се Цери неизцеримото. И то от мъж. Сълзи щяха да се леят и обвинения да се сипят, преди и с това да се приключи. Все едно, въпреки че всяка Сестра, която чуеше, щеше да го сметне за разтърсващо света откритие — и то в много отношения. От мъж! — за самата нея то беше като буря в чаша чай в сравнение с Ранд ал-Тор. — Предполагам, че и тя предлага да я набият като другите?
— Няма да й се наложи — разсеяно отвърна Верин. Оглеждаше намусено петното мастило на пръста си, но като че ли виждаше нещо под него. — Мъдрите явно са решили, че Ранд е наказал нея и другите две достатъчно, когато той… направи каквото направи. Докато с останалите се отнасяха като с жалки твари, за тези трите се грижеха на всяка цена да останат живи. Чух да си говорят, че трябвало да намерят съпруг за Ронайле.
— Иргайн знае всичко за клетвите, положени от другите. — В гласа на Корел зазвучаха нотки на удивление. — Взе да оплаква загубата на своите Стражници веднага щом Деймир приключи с нея, но и тя е готова да се закълне. Работата е там, че Деймир иска да опита и със Сашал и Ронайле. — Изненадващо тя изправи рамене, едва ли не готова да прояви непокорство. То си й беше присъщо като на всяка Жълта, но тя никога не забравяше мястото си пред Кацуан. — Не виждам причина една Сестра да бъде оставена в това състояние, след като съществува изход, Кацуан. Искам да позволим на Деймир да го опита и с тях.
— Разбира се, Корел. — Настойчивостта на Деймир, изглежда, се бе просмукала и в нея. Кацуан беше готова да го изтърпи, стига да не стигнеше твърде далече. Беше започнала да събира около себе си Сестри, на които може да се разчита — тези тук, както и други — още в деня, в който чу за странните събития в Шиенар — очите и ушите й следяха с години много внимателно Сюан Санче и Моарейн Дамодред, без да научат дотогава нищо полезно — но това, че разчиташе на тях, не означаваше, че смята да им позволи да я подкарат, както те си знаят. Твърде висок беше залогът. Но и не можеше да остави така една Сестра.