Вратата се отвори с трясък и вътре на бегом нахлу Джаар — сребърните звънчета по краищата на черните му плитчици звъняха. Всички глави се извърнаха да погледнат младежа в добре скроеното синьо палто, което Мерайз му бе избрала — дори Сорилея и Сарийн го зяпнаха, — но думите, които се заизливаха на порой от устата му, заглушиха всяка мисъл колко красиво е мургавото му лице.
— Аланна е в несвяст, Кацуан. Припаднала е току-що в коридора. Мерайз я е отнесла в една спалня и ме прати да ви повикам.
Надмогвайки стъписаните им възклицания, Кацуан подбра със себе си Корел и Сорилея — точно сега не можеше да я остави зад гърба си — и нареди на Джаар да ги води. Верин също тръгна и Кацуан не я спря. Верин умееше да забелязва неща, които убягваха на други.
Слугите в черните ливреи нямаха представа кой и какъв е Джаар, но живо заотстъпваха встрани от пътя на Кацуан и тя ги подминаваше бързо. Щеше да го подкани да закрачат още по-бързо, но ако се разбързаше още малко, трябваше да затича. Преди да стигнат много далече, на пътя й излезе и се поклони нисък мъж с гладко обръсната над челото глава, в тъмно палто с хоризонтални цветни ивици отпред на гърдите. Наложи й се да спре.
— Милостта на Светлината да ви закриля, Кацуан Седай — каза той. — Простете ми, че ви безпокоя, когато сте толкова забързана, но прецених, че съм длъжен да ви съобщя, че лейди Каралайн и върховният лорд Дарлин вече не са в палата на лейди Арилин. Пътуват с кораб за Тийр. Извън обсега ви този път, боя се.
— Ще се изненадате колко много неща са в обсега ми, лорд Добрайн — хладно му отвърна тя. Трябваше поне една Сестра да остави в палата на Арилин, но беше сигурна, че двамата са й в ръцете. — Смятате ли, че е разумно? — Не се съмняваше, че е негово дело, макар че едва ли щеше да му стигне кураж да си го признае. Нищо чудно, че не беше я тормозил с тях.
Но хладният й тон не го впечатли. И той я изненада.
— Върховният лорд Дарлин ще става Стюард на лорд Дракона в Тийр и наистина ми се стори разумно да отпратя лейди Каралайн извън столицата. Тя се отметна с клетва от своя бунт и от претенциите си за Слънчевия трон, но други все още биха могли да я използват. Навярно, Кацуан Седай, беше неразумно да ги оставите под надзора на слугите. В името на Светлината, не бива да вините точно тях. Те можеха да се грижат за двама… гости… но не и да заменят моите ратници.
Джаар само дето на заподскача на място от нетърпение да продължат. Мерайз я стисна силно за ръката. Самата Кацуан гореше от безпокойство и искаше миг по-скоро да стигнат при Аланна.
— Дано да сте на същото мнение след година — рече тя, а Добрайн само се поклони.
Спалнята, в която бяха настанили Аланна, се оказа най-близката подръка. Не беше голяма и тъмната ламперия, по която толкова си падаха кайриенците, я правеше да изглежда още по-малка. След като влязоха всички, изглеждаше съвсем препълнена. Мерайз щракна с пръсти, посочи и Джаар се оттегли в един от ъглите, но от това не стана по-широко.
Аланна лежеше на леглото със затворени очи, а Стражникът й Ивон бе коленичил до леглото и разтриваше китката й.
— Сякаш се бои да се събуди — промълви високият слаб мъж. — Доколкото разбирам, нищо лошо не й се е случило, просто се бои.
Корел го избута настрани, за да може да обхване с длани лицето на Аланна. Сиянието на сайдар обкръжи Жълтата и тъканта на Цяра се слегна над Аланна, но дребничката Зелена дори не трепна. Корел се отдръпна и поклати глава.
— Дарбата ми в Церенето може и да е несравнима с твоята, Корел — каза сухо Мерайз, — но всичко опитах. — След толкова години тарабонският акцент все още силно се усещаше в говора й. Кацуан разчиташе на нея може би повече, отколкото на всяка друга. — Сега какво ще правим, Кацуан?
Сорилея се взря в проснатата на леглото жена безизразно, само устните й се бяха стегнали на тънка резка, и Кацуан се зачуди дали не премисля съюза им. Верин също се взираше в Аланна и изглеждаше ужасена. Кацуан не бе допускала, че нещо на света би могло толкова да я изплаши. Но и самата тя изпита тръпка на ужас. Ако точно сега изгубеше връзката с момчето…
— Седим и чакаме да се събуди — отвърна спокойно Кацуан. Нищо друго не можеше да се направи. Нищичко.
— Къде е тя? — изръмжа Демандред, стиснал юмруци зад гърба си. Стоеше полуразкрачен и съзнаваше, че с осанката си господства над останалите. Както винаги. Все пак съжаляваше, че ги няма Семирага и Месаана. Съюзът им беше доста крехък — само едно простичко взаимно съгласие, че няма да въстават един срещу друг преди да отстранят останалите — но от толкова време се беше съхранил. С единните си действия бяха изкарали от равновесие противник след противник, мнозина смачкаха до смърт, че и оттатък. Но за Семирага беше трудно да присъства на тези срещи, а Месаана напоследък проявяваше боязън ли, що ли. Ако бе решила да сложи край на съюза… — Ал-Тор е забелязан в пет града, включително и в онова прокълнато място сред Пустошта, и в още дузина малки градчета и села, откакто онези слепи глупци… онези идиоти!… се провалиха в Кайриен. И това — само според донесенията, които получихме! Само Великия властелин сигурно знае какви вести още се тътрят към нас къде на кон, къде на овца или каквото още там намерят тези диваци, за да пратят съобщение.