Мат трепна. От няколко дни я обработваше, за да я докара до този въпрос, още откакто при едно случайно посещение на позорището на Валан Лука разкри, че тя е тук, в Ебу Дар, и през цялото време се боеше, че ще му спомене за Гилдията на Илюминаторите.
— Ама ти забрави ли, че вече не си Илюминаторка? Те те изритаха по… хм… сама каза, че си напуснала Гилдията. — Не за пръв път си помисли дали да не й напомни лекичко, че веднъж я беше спасил от четирима членове на проклетата им Гилдия, които искаха да й клъцнат гърлото. Такова нещо беше достатъчно повечето жени да ти се хвърлят на врата, да те разцелуват и да ти предложат каквото поискаш. Но когато я спаси, не последваха никакви целувки и едва ли щяха да се появят тепърва. — Все едно — продължи той с лековат тон, — няма защо да се безпокоиш от Гилдията. От колко време правиш нощни цветя? И никой не е дошъл да те спре. Бас държа, че оттогава изобщо не си виждала Илюминатор.
— Какво си чул? — тихо попита тя, без да вдига глава. Въртенето на чукалото почти спря. — Кажи ми.
Космите по темето му настръхнаха. Как го правеха това нещо жените? Заличиш всички улики, а те — право на това, което уж си скрил.
— Какво искаш да кажеш? Чувам същите клюки като теб, предполагам. Главно за сеанчанците.
Тя се извъртя толкова бързо, че косата й се люшна, стисна дългото чукало с две ръце и го размаха над главата си. Сигурно с десетина години по-голяма от него, Алудра имаше големи тъмни очи и малка пълничка уста, която обикновено изглеждаше готова за целувка. Веднъж-дваж му бе хрумвало да я целуне. Повечето жени ставаха по-отзивчиви след няколко целувки. Но сега зъбите й бяха оголени и изглеждаше готова да му отхапе носа.
— Кажи ми! — настоя Алудра.
— Ами, играех на зарове с някакви сеанчанци долу при кейовете — заговори той с неохота, без да изпуска от очи вдигнатото чукало. Мъж може да ти се изрепчи, да побеснее малко и да си отиде, ако работата не е сериозна, но една жена може да ти строши черепа просто ей така. А бедрото го болеше и беше изтръпнало от дългото седене. Не беше сигурен дали ще успее бързо да се дръпне от столчето. — Не исках точно аз да ти го казвам, но… Гилдията вече не съществува, Алудра. Палатата в Танчико я няма. — Това беше единствената истинска палата на Гилдията. Втората в Кайриен отдавна вече бе изоставена, а по другите градове Илюминаторите пътуваха само за да подготвят зрелища за владетели и благородници. — Отказали да пуснат сеанчански войници. Били са се или поне са оказали някаква съпротива, но те така или иначе проникнали. Не знам какво е станало — сигурно някой войник е влязъл с фенер там, където не е трябвало — но половината имение се взривило, доколкото разбрах. Може и да преувеличават. Но сеанчанците решили, че някоя Илюминаторка е използвала Единствената сила, и… — Въздъхна и се помъчи да заговори по-леко. Кръв и пепел, колко не му се искаше точно той да й го казва! Но тя го гледаше с яд и проклетата бухалка стърчеше над нея, готова да му пръсне черепа. — Алудра, сеанчанците са събрали всички, които останали живи, както и всеки друг, който поне малко им приличал на Илюминатор, и ги направили до един да’ковале. Това означава…
— Знам какво означава! — отвърна му свирепо тя. Обърна се отново към пахара и забуха с голямото чукало с такава сила, че Мат се уплаши да не гръмне, ако прахът наистина беше същото, което слагаха във фойерверките. — Глупци! — измърмори сърдито Алудра. — Големи и слепи глупци! Пред могъщите трябва да превиеш малко шия и да продължиш, но те така и не го разбраха! — Изсумтя и отри бузите си с опакото на ръката. — Много грешиш, млади ми приятелю. Докато е жив поне един Илюминатор, Гилдията също е жива, пък аз, на, още съм жива! — Без да го поглежда, изтри отново сълзите си. — И какво ще направиш, ако ти дам фойерверките? Ще ги хвърлиш по сеанчанците с катапулт, а? — Изсумтя, за да му покаже какво мисли по въпроса.
— Че какво й е лошото на тази идея? — опита да се оправдае Мат. Един добър полеви катапулт можеше да метне десет фунтов камък на петстотин разкрача, а десет фунта фойерверки можеха да свършат повече работа от един камък. — Все едно. Имам по-добра идея. Видях ги онези тръби, които използвате да мятате с тях нощните цветя в небето. Триста разкрача и повече, ти го каза. Като я наклониш малко повече, бас държа, че ще хвърли нощно цвете и на хиляда разкрача.
Алудра заби очи в пахара и замърмори под нос. „Пък и аз съм се разбъбрила една“, стори му се, че чу, и още нещо за хубави очи, което му прозвуча безсмислено. Побърза да я спре, за да не почне отново за големите тайни на Гилдията им.
— Онези тръби са доста по-малки от катапулта, Алудра. Ако се скрият добре, сеанчанците така и няма да разберат откъде им е дошло. Помисли за тях за като отплата заради палатата ви.