Нямаше как да е разбрала нещо за Алудра, но в деня след като нацелува Илюминаторката, сбръчканите като бабички слугини в покоите й изчезнаха, подменени с белокоси жени с още по-мъдри лица. Тилин започна нощем да забива кривия си брачен нож в един от пилоните на ложето, за да й бил подръка, и да разсъждава на глас, за да я чува, как щял да изглежда в прозрачните роби на да’ковале. Всъщност тя забиваше ножа си в пилона не само нощем. Ухилени слугини започнаха да го привикват по всяко време в покоите на Тилин, като само му съобщаваха, че е забила ножа в пилона, и той скоро започна да избягва всяка усмихната жена в ливрея. Не че не му харесваше да спи с Тилин, ако се изключеше фактът, че е кралица, надута като всяка благородничка. И фактът, че го караше да се чувства като мишле, станало играчка в лапите на котка. Но часовете през деня все пак бяха краен брой, макар и повече, отколкото беше свикнал зиме у дома, и той почна да се безпокои дали не е решила да му ги отнеме всичките.
За щастие Тилин започна да прекарва все по-голяма част от времето си със Сурот и Тюон. Приспособяването й, изглежда, включваше приятелство, поне с Тюон. Със Сурот никой не можеше да се сприятели. Тилин все едно беше осиновила момичето, или обратното — момичето я беше осиновило. Тилин малко му казваше за какво са си говорили и то съвсем отгоре-отгоре, а понякога — нищо, но двете се затваряха сами с часове или метяха с полите си коридорите на палата, увлечени в тих разговор, прекъсван от нежен смях. Често по петите им вървяха Анат или Селусия, златокосата со’джин на Тюон, а от време на време — по двама от Смъртната стража, с корави погледи.
Мат все още не можеше да разгадае отношенията между Сурот, Тюон и Анат. Погледнато отгоре, Сурот и Тюон се държаха като равни, обръщаха се по име една към друга и се смееха на закачките си. Тюон определено не заповядваше нищо на Сурот, поне в негово присъствие, но Сурот като че ли беше склонна да приема съветите на Тюон като заповеди. Анат от своя страна кълцаше безмилостно момичето с хапливия си език, наричаше я глупачка и какво ли още не.
— Това е най-голямата възможна глупост, момиченце — чу я той да изрича хладно веднъж по обед из коридорите. Тилин не беше изпратила невъзпитаните си викачки — поне засега — и той тъкмо се опитваше да се измъкне, преди да е успяла, като се промъкваше покрай стените и надничаше по ъглите. Беше намислил да навести Сутома и след това — да прескочи при Алудра. Трите сеанчанки — всъщност четири, ако се смяташе и Селусия, но според него те не я брояха — се бяха скупчили на следващия завой. Озъртайки се неспокойно за ухилени слугини, той ги зачака нетърпеливо да се разкарат от пътя му. За каквото и да си говореха, сигурно нямаше да им хареса да им се натресе и да им прекъсне важния разговор. — Като опиташ малко каиша, ще ти дойде умът в главата и ще забравиш всички глупости — продължи високата жена с леден глас. — Само си го поискай и ще го имаш.
Мат бръкна с пръст в ухото си и поклати глава. Сигурно не беше чул добре. Селусия стоеше чинно скръстила ръце, като истукан.
Сурот обаче ахна.
— Не можеш да я наказваш за това! — възкликна тя ядосано и прониза с очи Анат. По-точно се опита. Стол да беше Сурот, сигурно високата щеше да й обърне повече внимание.
— Ти не разбираш, Сурот. — Воалът, който покриваше лицето на Тюон, се размърда от въздишката й. Покриваше го, но не го скриваше. Момичето изглеждаше… примирено. Мат се изненада, когато разбра, че е само с няколко години по-малка от него. Десетина. Добре де, шест-седем, да речем. — Поличбите казват друго, Анат — каза спокойно момичето, без капка гняв. Просто излагаше факти. — Бъди сигурна, ако се променят, ще ти кажа.
Някой го потупа по рамото, той се обърна и видя една широко ухилена слугиня. Е, не държеше чак толкова да излиза точно сега.
Безпокоеше го Тюон. О, когато се случеше да се разминат по коридорите, той влагаше най-голяма изисканост в учтивия си поклон, в замяна на което тя му отвръщаше със същото пълно пренебрежение като Сурот или Анат, но напоследък той имаше чувството, че твърде често се случва да се разминават по коридорите.
Един следобед нахълта в покоите на Тилин, след като провери и се увери, че тя се е затворила по някаква работа със Сурот, и завари в спалнята Тюон да разглежда неговия ашандарей. Замръзна, като видя как опипва с пръсти думите на Древната реч, врязани по черната дръжка. В двата края на надписа с още по-тъмен метал бяха гравирани два гарвана, а други два бяха ецвани върху леко извитото острие. За сеанчанците, както се оказа, гарваните бяха имперски символ. Без да смее да диша, той понечи да отстъпи заднишком и без излишен шум към изхода.