— Ще изчакам в кухнята. Искам да кажа на Енид колко ми харесваха гозбите й.
Тя отвори уста да му откаже, но някаква сеанчанка подвикна високо да й донесат вино. С мрачен поглед, в броня на сини и зелени шарки, с шлем с две пера под мишницата, току-що слязла от стремената и: веднага чашата! Всички слугини бяха заети, така че Мара му направи още една кисела гримаса и се затече да я обслужи, мъчейки се да докара учтива усмивчица. Без голям успех. Мат я изпрати с поклон.
В кухнята го нямаше сладникавия дим от лулите. Носеха се благи ухания на печена риба, на сочни мръвки, които цвърчаха на шишовете, и на почти опечен хляб. Шест ратайчета сновяха под командата на главната готвачка. Облечена в снежнобялата си престилка и стиснала дървен черпак като жезъл на кралица в своите владения, Енид беше най-кръглата жена, която Мат бе виждал. Не смяташе, че ще може да я обгърне с ръце, дори да поискаше. Тя веднага го позна и се ухили лукаво.
— Значи аз излязох правата — посрещна го тя и вдигна черпака към него. — Стисна грешния пъпеш и се оказа, че пъпешът е лъвориб, а ти си един дебел грухчо. — След което отметна глава и закряка от смях.
Мат се ухили насила. Кръв и проклета пепел, наистина всички го знаеха! „Трябва да се махам час по-скоро от тоя проклет град — мрачно си помисли той, — иначе цял живот ще слушам проклетия им смях!“
Изведнъж страховете за златото му се сториха глупави. Сивата плоча на пода точно пред фурните изглеждаше непокътната и по нищо не се отличаваше от останалите. За да я повдигне, човек трябваше да знае хитрината. Лопин и Нерим щяха да му кажат, ако е изчезнала и една жълтица между поредните им посещения. Госпожа Анан кожицата щеше да съдере на крадеца, ако някой дръзнеше да се промъкне, за да краде в хана й. Я по-добре да си ходи.
Може пък в този час волята на Алудра да бе поотслабнала. Можеше да му предложи закуска. Беше се измъкнал от палата, без да хапне нищо.
И за да не предизвиква любопитство защо е дошъл, той все пак каза на Енид колко му е била вкусна печената рибка със златна коричка и колко по-вкусно го хранели тук, в сравнение с Тарасинския палат, при това без да му се налага изобщо да преувеличава. Енид наистина беше цяло чудо. Засия от похвалите и за негова изненада вдигна една риба от плочата на печката и я сложи в чиния само за него. Някой в гостилницата щял да почака, каза му тя и постави чинията в края на дългата кухненска маса, махна с черпака и едно ратайче притича да му донесе трикрако столче.
Мат погледна писията със златната коричка и устата му се напълни със слюнка, Алудра щеше да почака. Стомахът му изръмжа. Той окачи наметалото си на куката до вратата към конюшнята, подпря до нея тоягата, сложи шапката на столчето и си нави дантелите на ръкавите, за да не се топнат в чинията.
Докато госпожа Анан се върне и изтърси наметалото си от дъжда, от рибата не бе останало почти нищо, освен вкуса в устата му и няколкото кости в чинията. Свикнал беше да се забавлява с какви ли не чудатости в Ебу Дар, но очите ги остави да го гледат. Бяха от една и съща страна на рибешката глава!
Докато си отриваше устата с ленена кърпа, зад госпожа Анан се шмугна още една жена. Бързо затвори вратата и не свали подгизналото си наметало. Докато ставаше, Мат зърна за малко лицето й и едва не се катурна от столчето. Сметна, че е прикрил добре слисването си с учтивия поклон към двете, но извъртя глава настрана.
— А, много добре, че сте тук, милорд — поздрави го госпожа Анан и подаде наметалото си на едно ратайче. — Бездруго се канех да пратя да ви повикат. Енид, я, моля те, разчисти кухнята и остани да пазиш на вратата. Трябва да поговоря с младия лорд насаме.
Готвачката подкара енергично помощничките си и ратайчетата навън в двора при конюшнята и макар да замърмориха, че вали, и да се завайкаха, че храната щяла да изгори, личеше си, че са свикнали на това, както и Енид. Тя самата бързо излезе през вратата към гостилницата, стиснала като меч дългия черпак, без да се обръща.
— Каква изненада — рече Джолайн Мейза и отметна качулката си. Тъмната й вълнена рокля с дълбоко деколте според местния обичай й стоеше отпусната и изглеждаше износена и опърпана. Но се държеше така безгрижно, че човек нямаше и да го забележи. — Когато госпожа Анан ми каза, че познавала един, който можел да ме изведе от Ебу Дар, изобщо не предположих, че си ти. — Беше хубава, с кестеняви очи, и усмивката й бе топла, почти като на Кайра. А лицето й бе до такава степен лишено от възраст, че все едно на челото й беше изписано „Айез Седай“. С дузина сеанчанци от другата страна на една врата, пазена от готвачка с черпак.