— Уверявам ви, никога повече няма да го видите под покрива ми — отвърна спокойно ханджийката.
Со’джин също гледаше намръщено Мат и жената в скута му и чак след като Егеанин го дръпна за ръкава, се сепна и тръгна след нея обратно към гостилницата. Мат изсумтя презрително. Колкото и да се правеше на възмутен като господарката си, за иллианските празници беше известно, че не падат по-долу от ебударските. И там тичаха полуголи, че и съвсем голи по улиците. Ами техните да’ковале? А танцьорките им „шеа“, за които разправяха войниците?
Опита се да свали Джолайн от скута си, след като вратата се тръшна след двамата, но тя се беше притиснала в него, заровила лице в рамото му, и хлипаше тихо. Енид въздъхна тежко и се опря на масата, сякаш кокалите й бяха омекнали. Дори невъзмутимата допреди миг госпожа Анан изглеждаше потресена. Отпусна се на столчето, на което беше седял Мат, и се хвана за главата. Помълча малко и стана.
— Енид, броиш до петдесет и прибираш всички вътре, да не ги мокри повече дъждът — разпореди се тя енергично. Човек не можеше и да допусне, че само допреди малко е треперила. Откачи наметалото на Джолайн от куката, взе една треска от кутията на полицата и се наведе да я запали от огъня под шишовете. — Ако ти потрябвам, ще съм в мазето, но ако някой попита за мен, не знаеш къде съм. Докато не наредя друго, само двете с теб ще слизаме долу. — Енид кимна, сякаш това си беше в реда на нещата. — А ти я доведи — обърна се ханджийката към Мат. — И бързо. Ако се наложи, я донеси.
Наложи се. Джолайн продължаваше да хлипа на рамото му и нито го пускаше, нито си вдигаше главата. Не беше тежка, слава на Светлината, но кракът го позаболя, докато куцукаше с товара си след госпожа Анан към вратата за мазето. Щеше да му е забавно въпреки тъпата болка, ако ханджийката не се мотаеше за всяко нещо.
Все едно че нямаше един сеанчанец на сто мили околовръст, тя запали лампата на една лавица до тежката врата, грижливо духна треската, след което постави стъкленото шише и пак така внимателно и бавничко пъхна пушещата още подпалка в калаената паничка. Без да бърза много-много, извади един дълъг ключ от кесията на колана си, отключи желязната брава и най-сетне му махна да влезе. Стъпалата надолу бяха достатъчно широки да изтъркаляш цяло буре до тях, но стръмни и чезнеха в тъмното. Той пристъпи, но я изчака на второто стъпало, докато затвори вратата и я заключи, изчака я да мине напред и да води, вдигнала лампата над главата си. Само това оставаше — да се спъне и да се затъркаля надолу.
— Често ли го правиш? — попита Мат и намести Джолайн в ръцете си. Беше престанала да плаче, но още се държеше здраво за него и трепереше. — Да криеш Айез Седай, искам да кажа.
— Чух да шепнат тук-там, че в града все още има Сестра — отвърна му госпожа Анан, — и успях да я намеря преди да я спипат сеанчанците. Не можех да им оставя една Сестра. — Изгледа го свирепо през рамо, да не би да посмее да възрази. Искаше му се, но не му дойдоха думите. Той самият като че ли беше готов да помогне на всеки, който иска да избяга от сеанчанците, стига да можеше. А и го дължеше на Джолайн Мейза.
„Скитащата жена“ беше добре снабден хан и тъмното му мазе се оказа достатъчно голямо за толкова запаси. Проходите се точеха между подредените от двете страни бурета с вино и ейл, високите сандъци с картофи и ряпа, редиците с рафтове, заредени с чували боб, грах и чушки, купищата дървени кафези, пълни със Светлината само знае какво. Беше малко прашно, но въздухът миришеше като в солиден и добре подреден склад.
Мат забеляза и дрехите си, прилежно сгънати на един почистен рафт — освен ако и някой друг не си беше прибрал тук дрехите, — но не можа да ги огледа. Госпожа Анан продължи напред чак в другия край на мазето, след което той остави Джолайн да седне на една обърната каца. Наложи се да издърпа ръцете й от врата си, за да се отърве от нея. Тя подсмъркна, извади от ръкава си кърпа и отри почервенелите си от плач очи. С това подмокрено и оцапано лице човек трудно можеше да я вземе за Айез Седай, да не говорим за опърпаната рокля.
— Съсипана е — рече госпожа Анан и остави лампата на друга обърната каца. Наоколо по пода се въргаляха още няколко празни каци и бурета, чакащи ред да ги откарат в пивоварната. Тук май беше най-празно в цялото мазе. — Криела се е, откакто дойдоха сеанчанците. Последните няколко дни Стражниците й е трябвало да я местят от една къща в друга, понеже сеанчанците решиха да почнат да търсят и по къщите, не само по улиците. Такова нещо би съсипало всеки. Но се съмнявам, че ще дойдат да търсят и тук.