Белята беше в това, че не знаеше коя е килията й. Отиде до първата врата, открехна я и надникна. В единия край на тесния нар кротко седеше жена от Ата-ан Миере в сива рокля, прибрала ръце в скута си. Нарът, един умивалник с канче и кана за вода, както и малкото огледало заемаха почти цялото пространство. На окачалките на стената висяха няколко сиви рокли. Сребристата каишка на ай’дам стоеше изпъната в дъга от сребърния нашийник на врата й до сребърната гривна, окачена на една от закачалките на стената. Можеше с едно пресягане да стигне до която и да е част на стаичката. Дупчиците на мястото на обеците по ушите й и златната халка на носа все още не бяха зараснали и приличаха на рани. Щом вратата се отвори, главата й се вдигна, на лицето й се изписа страх, който бързо изчезна, и тя го загледа умислено. А може би — с надежда.
Мат притвори вратата, без да каже нищо. „Не мога да ги спася всички — сгълча се наум. — Не мога!“ Светлина, колко омразно му беше всичко това!
Зад следващата врата се натъкна на същата гледка, с още три жени от Морския народ, едната от които плачеше на глас в леглото си. Следващата беше с една русокоса спяща жена. И при всичките гривните на ай’дам висяха окачени небрежно на куките. Последната врата затвори припряно, сякаш се беше канил да открадне някоя баничка изпод носа на госпожа ал-Вийр. Русокосата можеше и да не е сеанчанка, но той не искаше да рискува. Чак след още десетина врати Мат издиша облекчено, шмугна се вътре и тихичко затвори вратата.
Теслин Барадон лежеше на нара, опряла лице на дланите си. Черните й очи се размърдаха и го приковаха. Не каза нищо, но гледаше така, сякаш дупки искаше да пробие в черепа му.
— Ти сложи една бележка в джоба на палтото ми — тихо каза Мат. Стените бяха тънки; чак оттук чуваше плача на онази жена. — Защо?
— Елайда иска онези момичета толкова силно, колкото искаше жезъла и шарфа — отвърна Теслин, без да помръдне. Гласът й звучеше все така грубо, но не толкова суров, какъвто го помнеше. — Особено Елейн. Исках да й… създам неудобства, колкото мога. Има да ги гони сега. — Изсмя се тихо и с горчивина. — Дори дадох отварата от вилняк на Джолайн, за да не се меси с момичетата. И виж какво ми донесе това. Джолайн се спаси, а аз… — И погледна сребърната гривна на окачалката.
Мат въздъхна и се облегна на стената до окачените сиви рокли. Тя знаеше какво имаше в бележката — предупреждение за Елейн и Нинив. Светлина, беше се надявал, че няма да го знае, че няма да е тя, че някоя друга е напъхала проклетата хартийка в джоба му. Не че имаше някаква полза от нея. Двете вече знаеха, че Елайда ги преследва. Бележката не беше променила нищо! А и тази жена всъщност го беше направила не за да им помогне, а за да създаде „неудобства“ на Елайда. Можеше да си отиде оттук с чиста съвест. Кръв и пепел! Изобщо не трябваше да идва и да говори с нея! Но сега, след като я беше чул…
— Ще се опитам да ти помогна, стига да мога — рече той с неохота.
Тя не помръдна. Не се промени нито изразът, нито тонът й. Все едно че обясняваше нещо съвсем просто и маловажно.
— Дори да можеше да махнеш нашийника, няма да стигна много далече. Сигурно и от палата не ще мога да изляза. А и да мога, никоя преливаща жена не може да излезе през портите, освен ако не носи ай’дам. Сама съм пазила там и го знам.
— Все ще измисля нещо — измърмори той и прокара пръсти през косата си. Щял да измисли нещо? Какво? — Светлина, казваш го, сякаш изобщо не искаш да се спасиш.
— Ама ти сериозно ли… — прошепна тя толкова тихо, че Мат едва я чу. — Мислех, че си дошъл само да ми се подиграваш. — Бавно се надигна, седна и стъпи на пода. Очите й се впиха в лицето му и гласът й стана напрегнат. — Дали искам да се спася? Когато сторя нещо, от което да останат доволни, сул-дам ми дават сладки. И се улавям, че вече започвам да жадувам за тези награди. — В гласа й се промъкна ужас. — И не защото обичам сладките, а защото съм удовлетворила сул-дам. — От окото й потече сълза. Теслин помълча, после вдиша дълбоко. — Ако наистина ми помогнеш да се спася, ще направя всичко, което поискаш от мен, стига да не включва измяна към Бялата Аджа. — Стисна зъби и погледът й премина през него като през стъкло. После изведнъж кимна на себе си. — Помогни ми да се спася и ще направя всичко, което поискаш.
— Ще направя всичко, което мога — повтори Мат. — Трябва да измисля нещо.
Тя кимна отново все едно че бе й обещал да я измъкне до полунощ.
— Има още една Сестра пленничка тук, в палата. Едесина Азедин. Трябва да дойде с нас.