— Само една? — учуди се Мат. — Мисля, че видях три или четири с теб. Виж сега, не съм сигурен дали и теб ще мога да отърва, камо ли…
— Другите се… промениха. — Теслин сви устни. — Гуисин и Милен… знаех я като Шерайне Каминел, но сега отвръща само на Милен… тия двете ще ни предадат. Но Едесина си е същата. Няма да я оставя, нищо, че е бунтовничка.
— Виж — опита се да я успокои с усмивка Мат, — казах, че ще се опитам да измъкна теб, но не виждам начин да спася и двете…
— По-добре тръгвай — отново го прекъсна тя. — Тук не е позволено за мъже, пък и все едно, ако те видят, ще събудиш подозрения. — Изгледа го намръщено и изсумтя. — И ще е по-добре да не се обличаш толкова натруфено. Десет пияни Калайджии няма да привлекат толкова внимание, колкото теб. Хайде, отивай си. Бързо. Хайде!
Мат си излезе и замърмори под нос. Какво да я правиш — Айез Седай. Предлагаш й да й помогнеш, а тя, докато се усетиш, те накарала да се катериш по урвата посред нощ и да се мъчиш да измъкнеш петдесет души от тъмницата под носа на стражата. Това с тъмницата беше от някой друг, вече отдавна мъртъв, но Мат го помнеше и беше точно като сегашното. Кръв и пепел, мътните да я вземат! Не знаеше как една Айез Седай да изведе, а тя го караше да ги спаси и двете!
И тъкмо заслиза по стълбите и едва не се сблъска с Тюон.
— Даманарникът е забранен за мъже — каза му тя и го изгледа много хладно изпод булото си. — Могат да те накажат само защото си влязъл.
— Търсех една Ветроловка, върховна лейди — припряно отвърна Мат и се поклони, а умът му заработи трескаво. — Веднъж ми направи услуга и помислих, че може да иска да хапне. Сладкишчета да й донеса от кухните, нещо такова. Но не я намерих. Предполагам, че не са я хванали, когато… — Млъкна и я зяпна учудено. Строгата маска, която момичето носеше неизменно на лицето си, се стопи от усмивка. Е, сега наистина беше красива.
— Много мило от твоя страна — каза тя. — Приятно ми е да разбера, че си добър с дамане. Но трябва да внимаваш. Има мъже, които взимат дамане в леглото си. — Пълничките й устни се свиха отвратено. — Едва ли искаш да те помислят за извратен. — И пак — суровата маска. Всички осъдени — на дръвника.
— Благодаря, че ме предупредихте, върховна лейди — отвърна Мат. Що за мъж трябва да си, за да искаш да легнеш с окаишена жена?
След което все едно изчезна за нея. Защото тя тръгна по коридора все едно, че не е видяла никого. Но сега поне Върховната лейди Тюон изобщо не го притесняваше. Имаше си една Айез Седай, скрита в мазето на „Скитащата жена“ и още две с каишки на дамане, и всички те очакваха проклетият Мат Каутон да им спаси главите. Сигурен беше, че Теслин при първа възможност ще каже всичко на онази Едесина. Три жени, които сигурно щяха да почнат да потропват с крак, ако не успееше много скоро да ги измъкне някак на свобода. Жените обичат да приказват, а като се разприказват, изтървават неща, които не са за казване. А нетърпеливите жени приказват още повече. Заровете в главата си този път не чуваше, но почти чуваше тиктакането на часовник. А сигурно щеше да удари часът и за брадвата на палача. Битки можеше насън да планира, но за тази задачка древните му спомени не предлагаха никакво решение. Някой хитрец му трябваше, някой, свикнал на кроежи и коварства, свикнал да мисли малко по-засукано. Време беше да накара най-после Том да седне и да си поговорят. Както и Джюйлин.
Тръгна да ги търси и неволно си затананика онази… как беше… а — „Слязох долу в герана“. Ами да, слязъл беше на самото дъно, а вече се стъмваше и дъждът плющеше здраво. И както ставаше често, от онези стари-прастари спомени изплува още едно име — на песен на двора Такедо във Фарашел, съкрушен преди повече от хиляда години от Артур Ястребовото крило. Друго име и думите други, но изтеклите години почти не бяха променили мелодията. Тогава се наричаше „Последен бой за Манденар“. И това ставаше.
Глава 20
Измяна
Понесла грижливо дъсчицата си за писане, Бетамин се заизкачва по стъпалата към претъпкания даманарник. Тапата на шишето с мастило се разхлабваше понякога, а мастилените петна мъчно се чистеха от дрехите. Винаги се пазеше да е в представителен вид, ако се наложи да се яви пред някого от Височайшата кръв. Качваше се, без да говори с Рена, с която днес трябваше да направи прегледа. Имаха си възложена задача и не бяха тук, за да си бъбрят. Така разсъждаваше тя и така разбираше нещата. Докато другите хитруваха, че са се допълнили с фаворитките си дамане, звереха се ококорени в чудатостите по тази земя и умуваха какви ли награди ще спечелят тук, Бетамин предпочиташе да се съсредоточава върху задълженията си. Искаше да й поверят за окаишване най-трудните марат’дамане и два пъти по-усилно се трудеше — и два пъти по-дълго от останалите.