Рена и Сета. Всички, които се бяха оказали във Фалме, имаха спомени, които предпочитаха да забравят, спомени, за които не желаеха да говорят, освен когато се напиеха много. Тя също, но не за потреса от изникналите незнайно откъде сражаващи се призраци от легендите, нито за ужаса от поражението, нито за налудничавите видения в небесата. Колко пъти бе съжалила, че се бе качила горе в онзи ден! И се бе притеснила защо се бави толкова Тули, дамане със забележителни дарби в металите. Но се беше качила и бе надникнала в бърлогата на Тули. И беше видяла как Рена и Сета отчаяно се мъчат да си махнат ай-дамите от шиите. Врещяха от болка, гърчеха се на колене от гаденето и повръщаха, без да пускат нашийниците. Роклите им бяха целите оцапани с повръщано. В отчаянието си не я бяха забелязали, докато отстъпваше, стъписана от ужас.
Ужас не само от това, че е видяла две сул-дам разкрити, че са марат’дамане, но внезапен личен страх. Често й се струваше, че почти вижда сплитовете на дамане, и винаги усещаше силата и присъствието на дамане. Много сул-дам го можеха. Знаеше се, че идва от дългия им опит в боравенето с каишката на ай-дам. Но тази гледка с двете отчаяни жени придаде различен, плашещ смисъл на това, което винаги беше приемала. Дали почти виждаше сплитовете, или наистина ги виждаше? Понякога й се струваше и че усеща преливането. Дори сул-дам бяха длъжни всяка година да преминават през изпитанията до двадесет и петия си рожден ден, а тя ги беше минала всеки път без положителен резултат. Само че… След като разкриха Рена и Сета, щеше да има ново изпитване. Ново изпитване, за да открият марат’дамане, които са успели да се прикрият на първото. Пред такъв удар самата империя щеше да се разтърси. И с парещия в ума й образ на мятащите се в ужас Рена и Сета тя с жестока яснота разбираше, че ако бъде уловена, почтената гражданка Бетамин Зеами ще престане да съществува. На нейно място щеше да се появи служещата на империята дамане Бетамин.
Срамът още се гърчеше в душата й. Беше поставила личния си страх над нуждите на империята, над всичко, което знаеше, че е правилно, вярно и добро. Във Фалме бе започнала битка и с нея дойдоха кошмарите, но тя не се затича да се допълни с дамане и да намери мястото си в бойните редици. Вместо това се бе възползвала от суматохата, за да си намери кон и да избяга. Да побегне презглава.
Усети се, че е спряла сред улицата и гледа в стъклото на някаква шивашка работилница, без всъщност да вижда изложеното. Не че искаше да го види. Синята рокля, белязана с бялата мълния по червените ивици, беше единствената, която носеше от години. А определено нямаше да облече нещо, което така неприлично те разголва. Продължи и дългите й до глезените поли зашумоляха, но не можеше да отърси от мислите си Рена и Сета. Нито Сурот.
Очевидно Алоин бе намерила двете окаишени сул-дам и беше докладвала за тях на Сурот. А Сурот бе избрала да опази империята от трусове, закриляйки Рена и Сета, колкото и опасно да беше това. Ами ако изведнъж започнеха да преливат? Сигурно за империята щеше да е по-добре да уреди смъртта им, макар че убийството на сул-дам бе углавно престъпление дори за особите от Висшата кръв. Две подозрителни смърти на сул-дам със сигурност щяха да привлекат Търсачите. Ето защо Рена и Сета останаха на свобода, доколкото тяхното можеше да се нарече „свобода“, но без да им се позволява да се допълват. Алоин си бе изпълнила дълга и беше почетена с това, че стана Гласът на Сурот. Сурот също си беше изпълнила дълга, колкото и да беше неприятно това. Ново изпитване нямаше да последва скоро. Собственото й бягство се оказа ненужно. И ако беше останала, нямаше да се озове в Танчико, в кошмар, пред който и Фалме бледнееше.
Покрай нея мина отряд на Смъртната стража и Бетамин се спря да погледа пищните им доспехи. Оставяха след себе си кипеж сред тълпата, като поелите с вдигнати платна големи кораби. Щеше да настъпи радост и веселие в града и в цялата страна, когато Тюон най-сетне се разбуди, и празненства, все едно че току-що е пристигнала. Изпита гузно задоволство от това, че мисли по име за Щерката на Деветте луни, както при децата, когато направят нещо забранено, макар че, разбира се, докато Тюон стоеше забулена, тя си оставаше само Върховната лейди Тюон, не по-висша от Сурот. Воините на Смъртната стража набиваха бодро крак, посветили сърца и души в служба на императрицата и империята. Бетамин тръгна в обратната посока. Съвсем уместно, след като тя самата бе посветила сърцето и душата си само на едно — да опази свободата си.