— Затвори вратата — тихо каза мъжът и прибра плочката в кесията си, а тя се подчини. Искаше й се да побегне. Искаше й се да падне на колене и да се замоли за милост. Но той беше Търсач, затова тя си остана на място, разтреперана. За нейна изненада, той захвърли дневника на леглото до ковчежето и й посочи единствения стол. — Седни. И не се плаши.
Тя бавно окачи наметалото си и седна на стола, без да обръща внимание този път на неудобната, странна, приличаща на стълбичка облегалка. Не се и опита да скрие треперенето си. Дори особа от Кръвта, дори особа от Висшата кръв можеше да се разтрепери, ако я подложи на разпит Търсач на истината. Имаше малка надежда. Все пак я покани да седне, вместо да й заповяда просто да го придружи. Изглежда, в края на краищата, не знаеше.
— Разпитвала си за една капитанка на кораб на име Егеанин Сарна — каза той. — Защо?
Надеждицата й се препъна и се сгромоляса с тътен, който тя усети чак в стомаха си.
— Търсех стара приятелка — отвърна с треперещ глас Бетамин. Най-добрите лъжи обикновено съдържат много истина. — Бяхме заедно във Фалме. Не знам дали е оцеляла. — Лъжата пред един Търсач бе равносилна на измяна, но тя вече бе извършила измяна, дезертирайки във Фалме.
— Жива е — кратко отвърна той. Седна на ръба на леглото, без да откъсва очи от нея. Бяха сини и я караха да съжалява, че не е загърната с наметалото. — Тя е героиня. Сега е капитан на Зеленото и лейди Егеанин Тамарат. Наградата й от Върховната лейди Сурот. Тя също е тук, в Ебу Дар. А ти ще си подновиш приятелството с нея. И ще ми донасяш с кого се среща, къде ходи и какво говори. Всичко.
Бетамин стисна челюсти, за да не се разсмее истерично. Егеанин преследваше той, а не нея! Слава на Светлината милостива! Трижди слава на Светлината за безграничната й милост! Искала бе само да разбере дали е жива още в случай, че й се наложи да вземе предпазни мерки. Егеанин я беше освободила веднъж, но за десетте години, откакто Бетамин я познаваше, тя бе образец на чувство за дълг. Все й се струваше, че може да се разкае за това свое отклонение, каквото и да й струва, но чудо на чудесата — не се беше разкаяла. А Търсачът беше тръгнал след нея, а не… Изведнъж пред нея изникнаха възможности и вече не й беше до смях. Вместо това тя облиза устни.
— Как… Как бих могла да подновя приятелството ни? — То и не можеше да се нарече приятелство. Добро познанство по-скоро, не вече бе твърде късно да му го казва. — Казвате, че е издигната до Кръвта. Началото трябва да дойде от нея. — Страхът я окуражи. И я докара до паника, както във Фалме. — Защо искате да ви ставам Ослушвачка? Можете да я разпитате, когато пожелаете. — Прехапа езика си, за да млъкне. Светлина, едва ли на света съществуваше друго, което толкова да не иска. Търсачите бяха тайната ръка на императрицата, дано да е жива вечно. В името на императрицата той можеше да подложи на разпит дори Сурот, или самата Тюон. Наистина, можеше да го споходи ужасна смърт, ако се окажеше, че греши, но с Егеанин рискът беше малък. Тя беше само от низшата Кръв. И ако разпиташе Егеанин…
За нейна изненада, вместо да й каже да се подчини, той остана да седи мълчаливо и само я гледаше.
— Ще ти обясня някои неща — каза накрая той и това я изненада още повече. Търсачите никога не обясняват, така разправяха. — Няма да е от полза нито за мен, нито за империята, ако не оцелееш, а няма да оцелееш, ако не проумееш пред какво си изправена. Ако изтървеш и една дума пред когото и да било за това, което ти казвам, ще си мечтаеш за Гарвановата кула като за място за почивка в сравнение с онова, в което ще се озовеш. Слушай сега и знай. Егеанин беше изпратена в Танчико, преди да завземем града, наред с други задачи и като част от общото усилие да намери онези сул-дам, които бяха изоставени при Фалме. Странно, тя не намери нито една, макар че други намериха, като онези, които са помогнали да се върнеш и на теб. Вместо това Егеанин е убила намерените от нея сул-дам. Лично я обвиних в лицето и тя дори не си направи труда да го отрича. Дори не се ядоса, нито показа някакво възмущение. И не по-малко лошото е, че общува с Айез Седай. — Изрече името съвсем спокойно, без обичайната нотка на отвращение. — Когато си тръгнала от Танчико, отпътувала с кораб под командата на един мъж, Бейл Домон. Той се разбунтувал, когато задържали кораба му, и бил продаден като имущество. Тя обаче го откупила и веднага го направила свой со’джин, тъй че явно държи на него. Интересното е, че завела същия мъж при Върховния лорд Турак във Фалме. Този Домон до такава степен си спечелил уважението на Върховния лорд, че Турак често го канел да си беседват. — Замълча и направи гримаса. — Малко вино да ти се намира? Или нещо по-силно?