— Йона има едно шишенце от местната ракия, мисля. Много е силна…
Той все пак й нареди да му сипе чашка и тя бързо се подчини. Искаше да продължи да й говори. Каквото и да е, само да отложи неизбежното. Знаеше със сигурност, че Егеанин не беше убивала сул-дам, но доказателството, с което разполагаше, щеше да я осъди да сподели горчивата участ на Рена и Сета. И то ако извадеше късмет. Ако този Търсач на истината разбираше дълга си към империята по начина, по който го разбираше Сурот. Той заби очи в калаената чашка и разклати тъмната ябълкова ракия вътре, а тя си седна отново на мястото.
— Върховният лорд Турак беше велик мъж — продължи гостът.
— Навярно най-великият, когото е познавала империята. Жалко, че неговите со’джин решиха да го придружат в смъртта. Много почетно от тяхна страна, но така става невъзможно да разберем със сигурност дали Домон е участвал в бандата, убила Върховния лорд.
— Бетамин се стресна. Особите от Кръвта понякога се убиваха едни други, разбира се, но думата „убийство“ никога не се изричаше гласно. Търсачът продължи, без да вдига очи от чашата и без да отпива: — Върховният лорд ми беше заповядал да следя Сурот. Подозираше я, че представлява опасност за самата империя. Това бяха собствените му думи. А след смъртта му тя успя да оглави Предтечите. Нямам доказателство, че тя е поръчала убийството му, но много неща ми дават основание да го допускам. Сурот си е взела дамане във Фалме. Млада жена, доскорошна Айез Седай. — Отново произнесе безучастно омразното име. — И кой знае как тя е успяла да избяга в същия ден, в който умря Турак. Сурот има в свитата си още една дамане, която е била Айез Седай. Никога не са й слагали нашийника, но… Сви рамене все едно, че това бе нещо маловажно, но Бетамин опули очи. Кой би оставил една дамане без нашийник? Добре дресираната дамане беше и радост, и заплаха, но все едно да оставиш без нашийник пиян гролм! — Изглежда много вероятно да крие и марат’дамане в свитата си — продължи равнодушно той, все едно че не изреждаше списък от престъпления, тежки почти колкото измяната. — Убеден съм, че Сурот е заповядала да убият спасилите се в Танчико сул-дам, вероятно за да прикрие срещите на Егеанин с Айез Седай. Вие, сул-дам, винаги твърдите, че можете да познаете една марат’дамане от пръв поглед, така ли е?
Изведнъж вдигна глава и тя успя някак да посрещне с усмивка смразяващите му очи. Лицето му беше съвсем обикновено, но очите… Радваше се, че поне е седнала. Коленете й така се тресяха, че се учуди как не се вижда под полите.
— Боя се, че не е толкова лесно. — Почти успя да заговори спокойно. — В… вие със сигурност знаете достатъчно, за да обвините Сурот в… убийство. — Ако задържеше Сурот, нямаше да намеси нито нея, нито Егеанин.
— Турак беше велик човек, но моят дълг е пред императрицата, дано да е жива вечно, и чрез нея — към империята. — Изпи наведнъж чашката и лицето му се вкочани като гласа му. — Смъртта на Турак е прашинка пред опасността, която грози империята. Айез Седай в тези земи се стремят да наложат властта си над империята и да върнат времената на хаос и смърт, когато никой не е могъл да склопи очи нощем сигурен, че ще се събуди. И на тях им помага отровният червей на предателството, който разяжда отвътре. Сурот може дори да не е главата на този червей. Заради благото на империята не смея да посягам на нея, докато не съм сигурен, че ще мога да убия целия червей. Егеанин е нишката, по която мога да тръгна и да стигна до този червей, а ти си нишката към Егеанин. Така че ще подновиш приятелството си с нея, каквото и да ти струва. Разбра ли ме?
— Разбрах. Ще го изпълня.
Гласът й се разтреперя, но какво друго можеше да каже? Светлината дано я спаси, какво друго можеше да каже?
Глава 21
Въпрос на собственост
Егеанин лежеше по гръб на леглото, с вдигнати нагоре ръце с длани към тавана и с разперени пръсти. Светлосините й поли се бяха пръснали на ветрила по краката и тя се стараеше да лежи кротко, за да не омачка тънките плисета. Как само ограничаваха движението роклите, сигурно бяха изобретение на Тъмния. Лежеше и оглеждаше ноктите си, толкова пораснали, че ако хванеше въже, щеше да счупи поне половината. Не че сама хващаше въжета от доста години, но винаги бе готова, ако се наложи.