Инат както винаги, той се намръщи и почеса раздразнено късата си брада.
— Пак ти казвам, трябваше само да го хвърлим онова през борда и онзи скапан Търсач нямаше да намери никакво доказателство — изломоти Бейл.
— На Търсачите не им трябва доказателство — отвърна тя, имитирайки смешния му говор. — Търсачите намират доказателствата и това намиране е доста болезнено. — Щом беше паднал дотам, че да спори за неща, за които отдавна бе отстъпил, сигурно скоро щеше да престане да рови в тази вече стара история. — Във всеки случай, Бейл, ти вече сам призна, че няма нищо лошо в това Сурот да държи онзи нашийник и гривните. Не могат да му ги сложат, освен ако някой не успее да се приближи до него, а според всичко, което съм чувала за него, едва ли някой ще може или ще поиска да се опита. — Въздържа се да добави че е все едно, дори някой да успееше. Бейл не беше много наясно дори с версиите на Пророчествата, които имаха от тази страна на Световното море, но беше непреклонен, че в никоя от тях не се споменава за необходимостта Преродения Дракон да коленичи пред Кристалния трон. За него можеше да се окаже необходимо да му сложат този мъжки ай-дам, но Бейл така и нямаше да го разбере. — Стореното — сторено, Бейл. Ако Светлината ни освети, ще живеем дълго в служба на империята. Значи познаваш този град, казваш? Какво интересно има в него за гледане, за правене?
— Ами, тук винаги има едни такива… празници — отвърна той бавно и с неохота. Не обичаше да се отказва от спора, колкото и да беше безплоден. — Някои може да са ти по вкуса. Други… едва ли. А бе, ти си много… придирчива. — Какво имаше предвид? Изведнъж се ухили. — А, може да намерим някоя Мъдрейша. Тук те изслушват брачните клетви. — Прокара пръсти по бръснатата страна на черепа си и завъртя очи нагоре, сякаш искаше да я види. — Разбира се, доколкото помня лекцията, дето ми изнесе за „правата и привилегиите“ на човек в положението ми, со’джин може да се жени само за со’джин, тъй че ще трябва най-напред да ме освободиш. Късметът да ме жъкне дано, ти една стъпка още не си получила от тия имения, дето уж ти ги обещаха. Мога да си подхвана стария си занаят и скоро ще ти дам имение.
Тя зяпна. Това вече не беше старо. Това беше нещо твърде, твърде ново. Винаги се бе гордяла с уравновесените си амбиции. Беше се издигала в йерархията с умения и храброст — бе ветеран, бе преживяла морски битки, щурмове и крушения. А точно в този момент се почувства като девойче, стъпило за пръв път на палуба в първото си пътуване, загледано надолу от носа, изпаднало в паника и замаяно.
— Не е толкова просто — каза тя, залитна и той отстъпи крачка назад. Светлината й бе свидетел, мразеше да остава без дъх! — Освобождаването от робство ме задължава да ти осигуря препитание като свободен човек, да ти осигуря възможност да се изхранваш сам. — Светлина! Потеклите на порой думи звучаха също толкова неприятно, колкото ако останеш без дъх. Представи си, че стои на палуба. Малко помогна. — В твоя случай означава, че трябва да ти купя кораб, предполагам — продължи тя малко по-уверено, — а както сам ми напомни, все още нямам имения. Освен това не мога да позволя да се върнеш към контрабандата й ти го знаеш. — Повечето си беше чиста истина, а останалото — не съвсем лъжа. Годините, прекарани в морето, се оказаха плодоносни и макар златото, на което можеше да разчита, да не бе нищо за една особа от Кръвта, всъщност можеше да му купи кораб, стига да не поиска голям кораб, но все още не беше отрекла, че може да си го позволи.
Бейл разпери ръце — поредното нещо, което не биваше да прави — и след малко тя притисна бузата си до широкото му рамо и го остави да я прегърне.
— Всичко ще се оправи, моме — промърмори той ласкаво. — Все някак ще се оправи.
— Не бива да ме наричаш „моме“, Бейл — сгълча го Егеанин и погледна над рамото му към камината. Сякаш й се губеше от фокус. Преди да напусне Танчико беше решила да се омъжи за него — едно от онези мълниеносни решения, които й бяха създали име. Макар да беше контрабандист, Егеанин смяташе, че ще може да сложи край на този му занаят, а беше корав, силен и умен, и познаваше морето. Последното за нея винаги беше задължително. Само че тогава не познаваше обичаите, с които е свикнал. На някои места в империята мъжете се предлагаха и дори се обиждаха, ако жена им предложи ръката си. А и от примамване на мъже не разбираше нищо. Малцината любовници в живота й бяха все мъже с ранг, равен на нейния — хора, с които можеше да общува открито и да се раздели, когато този или онзи получи назначение на друг кораб или го повишат. А сега той беше со’джин. Нищо лошо нямаше в това да спиш със своя со’джин, стига да не го изтъкваш навсякъде. Както обикновено, щеше да си направи постелята долу на пода до леглото й, въпреки че никога не спеше там. Но да освободиш един со’джин, да го лишиш от правата и привилегиите, които Бейл така презираше, беше върхът на жестокостта. Не, тя отново лъжеше и най-лошото беше, че лъже себе си. Искаше с цялото си сърце да се омъжи за Бейл Домон. Но й вгорчаваше от несигурността, че ще може да се принуди да се омъжи за освободено имущество.