— Както заповяда господарката ми, тъй ще бъде — отвърна той с насмешлива официалност.
Тя го сръга в ребрата. Не силно. Само колкото да го накара да изпъшка. Трябваше да го разбере! Вече не й се искаше да види прелестите на Ебу Дар. Искаше само да си остане тук, сгушена в обятията на Бейл, без да се налага да взима трудни решения, завинаги да си останат така.
На вратата рязко се почука и тя го отблъсна. Добре поне, че прояви достатъчно благоразумие да не й възразява. Докато Бейл си навличаше палтото, тя отърси плохите на роклята си и се постара да приглади омачканото от лежането. Много бяха намачкани, въпреки че беше лежала неподвижно. Това почукване можеше да означава, че я вика Сурот или да е някоя слугиня, дошла да разбере дали има нужда от нещо. Но каквото и да се окажеше, не искаше да я заварят така, сякаш се е търкаляла по палубата.
Отказа се от безполезното усилие и изчака докато Бейл се закопчае и застане в позата, която според него подобаваше на един со’джин. „Като капитан на мостика, готов да закрещи команди“ — помисли тя и въздъхна, след което подвикна:
— Влез!
Жената, която открехна вратата, беше последната, която очакваше да види.
Бетамин я погледна плахо, след което пристъпи и притвори леко вратата след себе си. Сул-дам вдиша дълбоко, после коленичи пред нея. Тъмносинята й рокля с бялата мълния, извезана по червените ивици, изглеждаше току-що изгладена. Резкият контраст със собствената й немарлива външност подразни Егеанин.
— Милейди — заговори плахо Бетамин и преглътна. — Милейди, моля да ми отделите мъничко от ценното си време за разговор. — Озърна се към Бейл и облиза устни. — Насаме, ако благоволите, милейди?
За последен път Егеанин я беше видяла в едно мазе, когато свали ай-дама от врата на Бетамин и й каза да си върви. Това щеше да е достатъчен повод за здраво изнудване, дори да беше от Висшата кръв! Обвинението несъмнено щеше да е същото, като при освобождаване на дамане: измяна. Само дето Бетамин не можеше да я издаде, освен ако не издадеше и себе си.
— Той може да чуе всичко, което имаш да ми кажеш, Бетамин — спокойно отвърна тя. В плитки води беше нагазила и нямаше място за друго, освен за спокойствие. — Какво искаш?
Бетамин помръдна неспокойно на колене и отново се поколеба и облиза пресъхналите си устни. След което думите й се изляха на порой.
— При мен дойде един Търсач и ми нареди да възобновя нашето… нашето познанство и да му донасям за вас. — Сякаш за да се спре да дърдори, прехапа долната си устна и се взря в Егеанин. Черните й очи бяха отчаяни и умоляващи, също като в онова мазе в Танчико.
Егеанин срещна погледа й много хладно. Плитки води и нечакан вихър. Странното й назначение в Ебу Дар изведнъж доби смисъл. Не й трябваше описание, за да разбере, че е същият мъж. Нито се налагаше да пита Бетамин защо извършва измяна, като й предава искането на Търсача. Ако решеше, че поводите му за подозрение са достатъчно сериозни, за да я подложи на разпит, Егеанин щеше да му издаде всичко, което знае, в това число и за едно мазе, и Бетамин скоро щеше да се окаже отново с ай-дам на шията.
— Изправи се — каза тя. — И седни. — За щастие в стаята имаше два стола, макар и двата да бяха неудобни. — Бейл, мисля, че в онова шишенце в бюфета е останала малко ябълкова ракия.
Бетамин така трепереше, че се наложи Егеанин да й помогне да стане и да я заведе до стола, Бейл донесе среброковани чашки с по малко ракия, съобрази да се поклони и да поднесе първо на нея, но когато се върна при бюфета, тя забеляза, че е сипал и на себе си. Остана там прав, с чашка в ръка и загледан в тях, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Бетамин го зяпна ококорена.