— Мислех си — заговори отново Бетамин. Ако не престанеше да си облизва така устните, можеше да остане без тях. — Милейди, ако Търсачът… пострада при нещастен случай… може би с него ще отмине и опасността. — Светлина, тя вярваше, че съществува тази нелепа интрига срещу Кристалния трон, и бе готова да я остави да я отмине неразкрита, за да спаси кожата си!
Егеанин стана й сул-дам нямаше друг избор, освен да направи същото.
— Ще помисля, Бетамин. А ти ще идваш да се виждаме всеки свободен ден. Търсачът ще го очаква. Но докато не взема решение, не предприемай нищо. Разбра ли ме? Нищо, освен задълженията ти и това, което ти кажа. — Бетамин я разбра. Толкова се успокои, че някой друг ще се заеме с надвисналата опасност, че отново коленичи и целуна ръката й.
Егеанин само дето не я избута от стаята, притвори вратата и хвърли чашката си към камината. Тя се удари в тухлите, отскочи и се затъркаля по чергите на пода. Баща й бе подарил този комплект чаши по случай първото й назначение като офицер. Сякаш цялата й сила беше изтекла. Търсачът беше заплел лунни сенки и случайни съвпадения в яко въже, което душеше гърлото й. Стига да не я обявяха за имущество. Потръпна, като си помисли за тази възможност. Каквото и да предприемеше, Търсачът я беше хванал в капан.
— Мога да го убия. — Бейл сви дланите си, широки като всичко друго по него. — Помня, че беше един мършав такъв. Свикнал всички да му слушат думата. Няма да очаква някой да го перне по врата.
— Никога няма да го намериш, за да го убиеш, Бейл. Той няма да се среща с нея два пъти на едно и също място, дори да я следиш ден и нощ, може и да се маскира. Не можеш да убиваш наред всеки мъж, с когото заговори.
Изправи гръб, закрачи към писалището си и отвори капака. Резбованото на вълни писалище със стъклената мастилница със сребърен обков и сребърно бурканче за пясък беше дар от майка й за първото назначение. Грижливо подредените листове тънка хартия носеха новия й печат: меч и оплетена с въже котва.
— Ще ти напиша гаранцията за освобождаване — каза тя и топна сребърното писало в мастилницата. — И ще ти дам достатъчно пари, за да си платиш превоза. — Писалото се плъзна по листа. Винаги беше имала изряден почерк. Бележките в корабния дневник трябваше да са четливи. — Боя се, че няма да стигнат, за да купиш кораб, но трябва да заминеш. Ще отплаваш на първия подходящ кораб. Обръсни си и другата част от главата, за да си нямаш неприятности. Доста хора ще се стъписат, като те видят плешив без перука, но поне докато никой не… — Зяпна, когато Бейл издърпа леко листа изпод писалото.
— Ти като ме освобождаваш не можеш да ми заповядваш — рече й той. — Пък и трябва да ми осигуриш препитание, нали тъй? — Смачка хартията, хвърли я в огъня и загледа как гори и става на пепел. — Каза кораб и ще държа да го спазиш.
— А ти ме слушай добре — опита се да го стресне тя с най-властния си тон от корабния мостик, но не го впечатли особено. Трябваше да е заради проклетата рокля.
— Екипаж ти трябва на тебе! — надвика я той. — И аз мога да ти го намеря, дори тука.
— За какво ми е екипаж? Нямам свой кораб. А и да имах, къде бих могла да отплавам, че да не ме намери Търсачът?
Бейл сви рамене все едно, че това не беше важно.
— Първо екипажът. Познах оня младок в кухнята, с момето в скута му. Я ги зарежи тия гримаси. Какво лошо има да се поцелуват хората.
Тя се стегна, готова да го постави на мястото му. Първо се мръщеше, а не правеше гримаси, второ — онези двамата се бяха награбили пред хората като някакви животни и трето — той беше нейно имущество! Не можеше да й говори така!
— Казва се Мат Каутон — продължи Бейл, преди да си е отворила устата. — Както се беше издокарал, високо трябва да се е издигнал. Далече е стигнало момчето. Първия път, когато го срещнах, беше с едно селяшко палто, избягал от тролоци от едно място, където и тролоците не смеят да стъпят. Последния път половината Бели мост беше в пламъци и един мърдраал се опитваше да убие него и приятелите му. Мене ако питаш, всеки, който може да оцелее от тролоци и мърдраали, ще е от полза. Особено сега.
— Някой ден — изръмжа тя — ще трябва да видя най-после някой от тези ваши тролоци и мърдраали. Главата ми наду с тях. — Не беше възможно да са и наполовина толкова страшни, колкото й ги описваше.