— Казах, къде все пак ни доведе тя, Шалон?
Гласът на Харайн, като леден бръснач, изцеди кръвта от лицето на Шалон. Да служиш под командата на по-малката си сестричка само по себе си беше мъчение, но Харайн го утежняваше още повече. Насаме беше повече от хладна, а публично можеше да овеси една Надзорница на платната за глезените, да не говорим за Ветроловка. А откакто тази вързана за брега Мин и изтърси, че един ден щяла да стане Надзорница на корабите, стана още по-рязка. Втренчила присвитите си очи в Шалон, Харайн вдигна към носа си златната благовонна кутийка, сякаш искаше да отпъди някаква неприятна миризма, макар че студът убиваше цялото благовоние.
Шалон бързо погледна към небето и се помъчи да прецени по слънцето. Съжали, че секстантът й остана заключен на борда на „Бяла пръска“ — имаше изрична забрана да се показва секстант на вързаните за брега, а да им показваш как се използва и дума не можеше да става — но в момента не беше сигурна дали и той щеше да й помогне. Колкото и ниски да бяха тези дървета, не можеше да види линията на хоризонта. По на север хълмовете преминаваха в планински склонове, които възвиваха от североизток към югозапад. Не можеше да прецени и на каква височина са. Тези нанадолнища и нанагорнища никак не й харесваха. Но все пак всяка Ветроловка можеше поне грубо да прецени, а когато Харайн ти поискаше сведение, очакваше да й го дадеш.
— Мога само да предположа, Надзорнице на вълните — рече тя. Харайн сви устни, но никоя Ветроловка не си позволяваше да представи предположението си за убеждение. — Смятам, че сме на около триста или четиристотин левги южно от Кайриен. Повече от това не мога да кажа. — Всяка чирачка новобранка, дала с пръчката и канапа толкова неточно местонахождение, щеше да висне моментално от кърмата, но думите вледениха езика на Шалон още докато ги изричаше. Сто левги за цял дневен кръг бяха добър преход за един галеас. Моад присви замислено устни.
Харайн кимна мълчаливо, зареяла поглед през Шалон, сякаш виждаше вече как изпъналите платна галеаси се плъзгат през отворите, изпредени във въздуха със Силата. Тогава моретата наистина щяха да станат техни. После тръсна глава да се съвземе, наведе се към Шалон и очите й я приковаха като куки.
— Това трябва да го научиш, каквото и да струва. Кажи й, че ще й донасяш за мен, само да те научи. Ако я убедиш, дано да даде Светлината, би могла да ти го покаже. Или можеш да се сближиш с някоя от другите и тя да те научи?
Шалон облиза устни. Дано Харайн да не забеляза трепета й.
— Преди й го отказах, Надзорнице на вълните. — Трябваше да обясни защо Айез Седай я задържаха цяла седмица и реши, че най-безопасна ще е някаква разновидност на истината. Харайн знаеше всичко. Но не и за тайната, която Верин бе изтръгнала. И че Шалон бе приела исканията на Кацуан, за да скрие тази тайна. Светлината дано се смилеше, съжаляваше за Айлил. Но беше толкова самотна, че докато се усети, отплава с нея твърде далече. С Харайн ги нямаше вечерните приказки над сладкото вино, за да смекчат дългите месеци на раздяла с мъжа й Мишаил. В най-добрия случай щяха да изтекат още много месеци, преди да легне отново в прегръдките му. — С цялата ми дължима почит, защо смятате, че тепърва ще ми повярва?
— Защото искаш да го научиш. — Харайн махна рязко с ръка. — Вързаните към брега вярват в човешката алчност. Ще трябва, разбира се, да й казваш някои неща, за да я убедиш. Аз ще решавам всеки ден какво да й донасяш. Може пък да й завъртя руля накъдето аз искам.
Сякаш корави пръсти се впиха в черепа на Шалон. Смяташе да донася на Кацуан колкото може по-малко и колкото е възможно по-рядко, докато не измисли начин да се освободи от тази принуда. Но ако се наложеше да разговаря всеки ден с Айез Седай, и още по-лошо — да я лъже в очите, — онази щеше да изтръгне от устата й повече, отколкото искаше Шалон. Много повече, отколкото би й се искало на Харайн. Това беше ясно като слънчев изгрев.
— Простете, Надзорнице на вълните — рече тя с цялата почит, която успя да вложи — но ако ми позволите да се изразя така…