И млъкна, защото Сарийн Немдал подкара коня си и спря при тях. Последните Айез Седай и Стражници бяха преминали, Кацуан пусна сплита и цепката във въздуха изчезна. Кореле, мършава, макар и симпатична жена, говореше нещо на Кумира, смееше се и тръскаше гъстата си черна грива. Мерайз, висока и с очи по-сини и от тези на Кумира, и с повече от чаровно лице, но толкова сурово, че и Харайн можеше да стресне, насочваше с резки жестове накъде да тръгнат четиримата мъже с товарните коне. Всички останали вече стискаха юздите. Изглеждаха готови да напуснат поляната.
Сарийн беше хубаволика, макар че липсата на накити донякъде отнемаше от хубостта й, естествено, както и простата й бяла рокля. Тези вързани за брега хора май изобщо нямаха вкус за цветовете. Даже тъмното й наметало беше обшито с бели кожички.
— Кацуан… помоли… заповяда ми… да ви бъда придружителка, Надзорнице на вълните — рече тя и сведе почтително глава. — Ще отговарям на въпросите ви, доколкото ми е по силите, и ще ви помагам в спазването на местните обичаи, доколкото са ми познати. Разбирам, че сигурно ще изпитате неприязън от това, че ще сте точно с мен, но когато Кацуан заповяда нещо, сме длъжни да се подчиним.
Шалон се усмихна. Айез Седай едва ли знаеше, че на корабите „придружителка“ означава това, което вързаните за брега наричаха „слугиня“. Харайн сега сигурно щеше да се засмее и да попита дали Айез Седай ще се справи с прането на чаршафите й. Нямаше да е зле да си пооправи настроението.
Но вместо да се засмее, Харайн се вкочани на седлото, сякаш гръбнакът й стана мачта, и опули очи.
— Не изпитвам неприязън! — сопна се тя. — Просто предпочитам да поставям въпросите си… пред някоя друга… пред Кацуан. Да, пред Кацуан. И аз лично не съм длъжна да се подчинявам на никого! На никого! Освен на Надзорницата на корабите! — Шалон се намръщи. Не беше обичайно за сестра й да е толкова объркана. Харайн вдиша дълбоко и продължи с малко по-твърд тон: — Тук представям Надзорницата на корабите на Ата-ан Миере и държа на полагащата ми се почит! Държа на нея, чу ли ме? Чу ли ме?
— Мога да я помоля да назначи някоя друга — отвърна колебливо Сарийн, сякаш не очакваше молбата й да промени нещо. — Трябва да разберете, че онзи ден тя ми даде изрични указания. Но и аз не биваше да си изпускам нервите. Изпускането на нервите вреди на логиката.
— Ти не ме учи мен как се изпълняват заповеди — изръмжа Харайн. Изглеждаше готова да стисне Сарийн за гърлото. — Изпълняването на заповеди аз го одобрявам! — едва не изрева тя. — Само че като се изпълнят заповедите, може да се забравят. Няма нужда да се споменава повече за тях. Разбра ли ме? — Шалон я изгледа накриво. За какво говореше? Какви заповеди беше изпълнила Сарийн и защо Харайн искаше да ги забрави? Моад дори не се опита да скрие, че е вдигнал вежди. Харайн улови удивения му поглед и лицето й потъмня като гръмоносен облак. Сарийн обаче като че ли не го забеляза.
— Не разбирам как може човек съзнателно да забрави нещо — отвърна тя замислено и челото й леко се набръчка. — Предполагам, искате да кажете, че трябва да се престорим, че сме го забравили. Така ли? — Поклати глава на тази глупост и мънистата по плитчиците й звъннаха. — Ами добре. Ще отговарям на въпросите ви колкото мога по-изчерпателно. Какво искате да знаете? — Харайн шумно въздъхна. Шалон за малко щеше да го вземе за израз на досада, но беше по-скоро въздишка на облекчение. Облекчение?
Облекчение или не, Харайн скоро се овладя — сдържана и властна — и срещна много твърдо погледа на Айез Седай, сякаш искаше да я принуди първа да сведе очи.
— Можеш за начало да ми кажеш къде точно се намираме и накъде отиваме.
— Намираме се точно на Хълмовете на Кинтара — рече Кацуан, появила се ненадейно пред тях; конят й се изправи на задните си крака и замаха с копита във въздуха, а снегът под задните му крака се разхвърча. — И отиваме към Фармадинг. — Не само си остана на седлото, но сякаш не забеляза, че конят й се е изправил!
— Корамуур там ли е, в този Фармадинг?
— Казвали са ми, че търпението е добродетел, Надзорнице на вълните. — Въпреки че нарече Харайн с подобаващата й титла, в гласа на Кацуан нямаше капка почит. Даже напротив. — Сега ще яздите с мен. И гледайте да не изоставате. Няма да е приятно да ме принудите да заповядам да ви помъкнат като чували с жито. Стигнем ли в града, ще си държите езиците зад зъбите, освен когато аз кажа да говорите. Не искам с невежеството си да ми създадете проблеми. И ще оставите Сарийн да ви напътства. Тя си получи указанията.
Шалон очакваше да последва гневно избухване, но Харайн си задържа езика зад зъбите, макар и с видимо усилие. След като Кацуан им обърна гръб, Харайн измърмори ядосано нещо под нос, но щом конят на Сарийн се размърда, стисна зъби. Явно мърморенето й не бе предназначено за ушите на Айез Седай.