Оказа се, че да яздиш с Кацуан означава да яздиш зад нея, на юг през дърветата. Всъщност до нея яздеха Аланна и Верин, но когато Харайн се опита да се изравни с тях, само един рязък поглед й даде да разбере, че никоя друга не е желана. Очакваният взрив отново не дойде. Вместо това Харайн се навъси, кой знае защо, на Сарийн, след което рязко дръпна юздите на коня си, свърна и зае мястото си между Шалон и Моад. Отказа се да задава повече въпроси на Сарийн, от другата страна на Шалон, и само гледаше сърдито гърбовете на трите жени пред тях. Ако Шалон не я познаваше достатъчно добре, щеше да помисли, че е по-скоро в лошо настроение, отколкото ядосана.
Колкото до самата нея, Шалон се радваше, че ще могат да пояздят мълчаливо. Язденето на кон си беше трудно занимание и без да ти се налага да приказваш в същото време. А освен това изведнъж осъзна защо Харайн се държи така необичайно. Харайн, изглежда, се опитваше да подходи към Айез Седай през кротки води. Това трябваше да е. Харайн никога не си удържаше нервите, без да е особено необходимо. Напрежението от това удържане сигурно бе стигнало до точката на кипене. И ако усилията й не донесяха каквото иска, щеше наистина да кипне и да свари Шалон. Само като си го помисли главата я заболя. Светлината дано да я води и напътства, трябваше да измисли някакъв начин да не шпионира сестра си, без да й махнат почетните знаци от верижката на бузата и да не я пратят на някое продънено корито. А за капак Мишаил можеше да заяви, че брачните им клетви са нарушени. Просто трябваше да има начин.
Извръщаше се от време на време в седлото да погледне яздещите зад нея Айез Седай. От жените отпред явно нямаше какво да се научи. Кацуан и Верин честичко си разменяха по някоя дума, но привели глави една към друга и тихо, за да не ги чуят. Аланна изглеждаше съсредоточена в нещо отпред, очите й бяха обърнати все на юг. На два-три пъти подкара коня си малко по-бързо, но Кацуан я спираше с кротка дума и Аланна се подчиняваше, макар и с неохота. Кацуан и Верин като че ли се стараеха да я успокоят, Кацуан я потупваше по рамото също както Шалон потупваше шията на коня си, а Верин я поглеждаше с топло и сияещо лице, все едно че Аланна се съвзема от преживяна тежка болест. Което нищо не говореше на Шалон. Затова се замисли за останалите.
Човек не можеше да се издигне на корабите само благодарение на способността си да сплита ветровете, да предсказва времето или да определя местоположението. Трябва да умееш да разчиташ намеренията, скрити между думите на заповедта, да тълкуваш и най-сдържания жест и изражение. Трябва да забелязваш кой на кого се кланя и кого почита, колкото и нищожна да е разликата в ранга, иначе само с куража и дарбата не се стига високо.
Четири от тях — Несуне и Ериан, Белдеин и Елза — яздеха в плътна група далече зад нея, макар да не изглеждаха група. Просто яздеха заедно. Нито си говореха, нито се поглеждаха. Изглежда, не се обичаха много. В ума си Шалон ги поставяше в една лодка със Сарийн. Айез Седай се преструваха, че всички са едно цяло под командата на Кацуан, но явно не беше така. Мерайз, Кореле, Кумира и Дайгиан съставяха екипажа на друга лодка, командвана от Кацуан. Аланна изглеждаше понякога от едната лодка, друг път — от другата, докато Верин като че ли беше донякъде откъм лодката на Кацуан, без да е в нея. Плуваше покрай нея, примерно казано, а Кацуан я държеше за ръката. И за капак, сякаш всичко това не беше достатъчно странно, оставаше въпросът с подчинението.
Странно, но Айез Седай като че ли ценяха мощта в Силата повече от опита или умението. Йерархията помежду им се основаваше на мощта, както при простите чистачи на палуби, когато се дърлят в пристанищните кръчми. Всички, естествено, свеждаха глава пред Кацуан, но помежду им се забелязваха доста странности. Според собствената им йерархия, някои в лодката на Несуне имаха основание да очакват почит от някои в лодката на Кацуан, но макар тези в лодката на Кацуан, които дължаха почит, да я отдаваха, правеха го така, сякаш я отдават пред някоя по-висшестояща, извършила най-голямото престъпление на света. Според същата йерархия Несуне стоеше по-високо от всички с изключение на Кацуан, но пред Дайгиан, която се намираше на дъното, се държеше с някакво видимо непокорство заради извършеното „престъпление“, както и останалите в лодката й. Всичко това ставаше много дискретно — леко вирната брадичка, повдигната веждичка, свити устни, но беше съвсем очевидно за навикналите с катеренето по такелажа. Сигурно щеше да си остане съвсем безполезно за нея, но щом искаш да извадиш кълчища от старите въжета, единственият начин е да намериш хлабава нишка и да теглиш.