Вятърът взе да се усилва. Напорът му притисна наметалото към гърба й и то заплющя от двете й страни напред.
Друга нишка можеха да се окажат Стражниците. Всички те яздеха най-отзад, скрити от яздещите зад Несуне Айез Седай и другите три. Всъщност Шалон беше очаквала, че при дванадесет Айез Седай ще има повече от седем Стражници. Нали уж всяка Айез Седай си имаше Стражник, а някои — и по повече. Поклати раздразнено глава. Е да, освен Червената Аджа, разбира се. Не беше чак толкова невежа по отношение на Айез Седай.
Все едно, въпросът сега беше не колко са Стражниците, а дали всички са Стражници. Беше сигурна, че е виждала някъде посивелия Деймир, както и хубавичкия Джаар, също в черни палта, преди да тръгнат с Айез Седай. В началото отбягваше да се вглежда много в мъжете с черни палта, пък и беше полузаслепена от сладката Айлил, но беше съвсем сигурна, че ги е виждала. А какъвто и да беше случаят с Ибин, за другите двама бе почти сигурна, че сега са Стражници. Почти. Джаар скачаше само Мерайз пръстче да му покаже, също като Нетан или Басани, а по усмивчиците, които Кореле хвърляше на Деймир, той или беше неин Стражник, или я топлеше в леглото, а Шалон не можеше да си представи как жена като Кореле би могла да си избере плешив и куц старец за любовник. Колкото и малко да знаеше за Айез Седай, все пак беше сигурна, че обвързването на мъже, които могат да преливат, не е обичайна практика. Ако успееше да го докаже, това можеше да се окаже достатъчно остър нож, за да я освободи от стягата на Кацуан.
— Мъжете, те вече не могат да преливат — промълви Сарийн до нея.
Шалон се сепна така, че едва успя да се хване с две ръце за гривата на кобилата, за да не падне. Вятърът развя наметалото над главата й и тя едва го прибра по тялото си. Вече излизаха от дърветата над някакъв широк път, извиващ на юг от хълмовете към едно езеро, на около миля от тях в края на равнина, покрита със суха трева като кафяво море, простиращо се чак до хоризонта. Самото езеро, обрасло с тясна ивица тръстика, бе дълго не повече от десет мили и по-малко на ширина. Сред езерото се беше сгушило островче, оградено с високи стени с бойници и кули, а вътре в тях — град. Всичко това го обхвана с един поглед и очите й се приковаха в Сарийн. Все едно че й беше прочела мислите.
— Защо не могат да преливат? — попита я тя. — Да не би да сте… Да не би да сте ги… опитомили?
Смяташе, че вярната дума е тази, но доколкото й беше известно, опитомяването убиваше мъжете. Винаги си беше представяла опитомяването на мъж като някаква смекчена форма на екзекуция.
Сарийн примигна и Шалон осъзна, че Айез Седай неволно си е заговорила сама. Тя изгледа за миг Шалон, докато продължаваха след Кацуан надолу по склона, след което погледът й отново се зарея към града на острова.
— Забелязваш някои неща, Шалон. Най-добре ще е за теб да затаиш това, което си забелязала за мъжете.
— Това, че са Стражници ли? — рече тихо Шалон. — Затова ли сте могли да ги обвържете? Защото сте ги опитомили? — Надяваше се да изтръгне някакво признание, но Айез Седай само я изгледа. Повече не проговори, докато не стигнаха подножието на хълма и завиха по пътя след Кацуан. Пътят беше широк, пръстта — отъпкана добре от движещите се по него коли, конници и пешеходци, но сега беше пуст.
— Не че е някаква тайна — заговори най-сетне Сарийн без особена охота. — Но не е много известно. Избягваме да говорим за Фармадинг освен Сестрите, които са родени тук, а и те рядко го навестяват. Но все пак трябва да го знаеш преди да влезем. Градът притежава тер-ангреал. Или навярно три тер-ангреала. Никой не знае. Те — или той — не могат нито да се проучат, нито да се вземат или премахнат. Трябва да са направени по времена на Разрушението, когато страхът от владеещи Силата полудели мъже е бил ежедневие. Но да се плати такава висока цена заради сигурността… — Поклати с неверие глава и мънистата по плитчиците й звъннаха. — Боя се, че тези тер-ангреали дублират стеддинг. Най-малкото в главните неща, макар че един огиер едва ли ще се съгласи. — И въздъхна тъжно.
Шалон я зяпна, след което се спогледа объркано с Харайн и Моад. Защо някакви си приказки ще плашат толкова една Айез Седай? Харайн отвори уста, но замълча и само махна с ръка на Шалон да зададе очевидния въпрос. Може би се канеше да се сприятели и със Сарийн, за да й помогне да оправи курса си? Главата наистина я заболя. Но изпита и любопитство.
— И кои са тези неща? — попита тя предпазливо. Тази жена наистина ли вярваше, че съществуват хора високи пет разтега, които пеят на дърветата? И още нещо имаше там, за някакви си брадви. „Ще видиш ти, като дойде аелфинът, че да ти открадне хляба. Ей го, иде огиерът да ти отсече главата.“ Светлина, това не беше го чувала, откакто проходи Харайн. Докато майка им се издигаше на корабите, възложиха й да отгледа Харайн заедно със собствената си първа рожба.