Сарийн се ококори изненадана.
— Ти наистина ли не знаеш? — Погледът й се върна към островния град пред тях. Ако се съдеше по изражението й, предстоеше й да нагази в мръсни води. — Вътре в стеддинг не можеш да прелееш. Не можеш дори да усетиш Верния извор. Никой сплит, изпреден отвън, не може да засегне това, което е вътре. Всъщност там има два стеддинга, един в друг. По-големият въздейства на мъжете, но ние ще влезем в по-малкия, преди да стигнем моста.
— Ха! Значи няма да можете да преливате там? — каза Харайн. Когато Айез Седай кимна, без да извръща очи от града, на устните на Харайн се появи ледена усмивка. — Може би след като си намерим подслон, ще обсъдим въпроса със заповедите и указанията.
— Вие четете философия? — погледна я изненадана Сарийн. — Теорията за заповедите и указанията в днешно време не е развита добре, но винаги съм вярвала, че в тази област могат да се научат много неща. Едно обсъждане на тази тема ще е приятно, ще ми отвлече мисълта от други неща. Стига Кацуан да ни отпусне достатъчно свободно време.
Харайн зяпна. Така се вторачи в Айез Седай, че забрави за седлото и добре, че Моад я прихвана за ръката да не падне.
Шалон не беше чувала Харайн да споменава за философия, но приказките на сестра й престанаха да я интересуват. Взря се към Фармадинг и преглътна. Бяха я учили да засланя други срещу използването на Силата, разбира се, а и нея да засланят беше част от обучението й, но Извора можеш да го усетиш дори когато си заслонена. Какво ли щеше да е, ако не го усещаш — ей така, като слънцето, което не гледаш, но го долавяш на ръба на полезрението си? Какво ли щеше да е да изгубиш слънцето?
Когато наближиха езерото, тя усети Извора по-непреодолимо от онзи миг на наслада, когато за пръв път го беше докоснала. Едва се сдържаше да не отпие, но Айез Седай щяха да видят сиянието и да разберат, и сигурно щяха да разберат защо. Нямаше да посрами по този начин себе си, както и Харайн. По водната повърхност се мяркаха малки съдове, огрени от обедното слънце, дълги не повече от шест-седем разтега. Някои теглеха рибарски мрежи, друга просто се плъзгаха по водата. Ако се съдеше по вдиганите от вятъра вълни, нащърбили езерната повърхност, платната тук щяха да са повече пречка, отколкото помощ. И все пак гледката с лодчиците, по-малки и от тънките четворки, осмици и дванадесеторки, карани на корабите, създаваше впечатление за нещо познато. Малка утеха сред толкова много странности.
Пътят зави по тясната ивица суша, вдадена на около половин миля навътре в езерото, и Изворът внезапно изчезна. Сарийн въздъхна, но нищо повече. Шалон облиза устни. Не се оказа чак толкова лошо, колкото се боеше. Караше я да се чувства някак… празна… но можеше да го понесе. Стига да не се наложеше да го понася дълго. Вятърът — напорист, хапещ и мъчещ се да отвее наметалата им, изведнъж й се стори много по-мразовит.
В самия край на ивицата, между пътя и водата, от едната страна се издигаше селце със сиви каменни къщи и още по-тъмни каменни плочи по покривите. Селянките, забързани с големи кошници в ръце, се спираха, щом видеха приближаващата се на коне група, и ги зяпаха. Шалон беше почти привикнала с това зяпане още в Кайриен. Това, което привлече очите й, бе укреплението срещу селото — каменна грамада, висока поне пет разтега, с войници, които гледаха бдително към пътя от върховете на стражевите кули по ъглите. Доколкото можеше да види от това разстояние, някои бяха със заредени арбалети. От голямата, обкована с желязо порта при моста на пътя се изсипаха други войници с шлемове — мъже с тежки люспести ризници и златен меч, ецван на лявото рамо. Някои бяха с мечове на кръста, други носеха дълги копия или арбалети и Шалон се зачуди дали не мислят, че Айез Седай се канят да влязат с бой в крепостта им. Един офицер с жълто перо на шлема махна с ръка на Кацуан да спре, след което пристъпи към нея, свали шлема и посребрилата му коса се изсипа чак до кръста. Лицето му беше кораво й навъсено.
Кацуан се наведе от седлото, прошепна му няколко думи, след което измъкна от дисагите тлъста кесия. Той я взе, отстъпи и махна с ръка на един от войниците да излезе напред — висок мършав мъж, без шлем. Държеше в ръце писалищна дъска, а косата му, прибрана на тила като на началника му, също висеше до кръста. Писарят наведе почтително глава, след което запита Аланна за името й и го записа много старателно, като топеше начесто перото в мастилницата. Недоволният неизвестно от какво офицер стоеше мълчалив и оглеждаше безизразно хората зад Кацуан. Кесията висеше като забравена в ръката му. Изглежда, не си даваше сметка, че е говорил с Айез Седай. Или пък му беше все едно. Тук една Айез Седай по нищо не се отличаваше от която и да било друга жена. Шалон потръпна. Тук тя самата по нищо не се отличаваше от която и да било друга жена, лишена от дарбата си, докато трае престоят им. Лишена.