— Взимат имената на всички чужденци — каза Сарийн. — Съветничките. Искат да знаят кой пребивава в града.
— Може би все пак ще пуснат една Надзорница на вълните без подкупи — сухо подхвърли Харайн. Кокалестият писар извърна очи от Аланна и се сепна като всеки вързан за брега, щом видя накитите по Шалон и Харайн, преди да пристъпи към тях.
— Вашето име, госпожо, ако благоволите? — учтиво се обърна той към Сарийн и отново сведе глава, като паток преди да се гмурне във водата.
Тя му го каза, без да спомене, че е Айез Седай. Шалон си каза нейното също така простичко, но Харайн изреди и титлите си: Харайн дин Тогара Два вятъра, Надзорница на вълните на клана Шодейн, извънреден посланик на Надзорницата на корабите на Ата-ан Миере. Мъжът примига, след което прехапа език и преви шия над писалищната си дъска. Харайн се навъси. Когато искаше да впечатли някого, очакваше да го впечатли.
Докато мършавият записваше титлите й, един набит боец с шлем на главата и провиснала на едното му рамо кожена торба се провря между конете на Харайн и на Моад. Зад решетките на лицевия му предпазител набръчкан белег прорязваше цялата му буза от темето през устата и му придаваше неизменна крива усмивка, но той също сведе почтително глава пред Харайн. След което посегна да вземе меча на Моад.
— Трябва да му го позволите или да си оставите всички оръжия тук, докато не си тръгнем — бързо каза Сарийн, след като мечемайсторът дръпна ножницата от ръцете на якия мъж. — Точно за тази услуга плати Кацуан преди малко, Надзорнице на вълните. Във Фармадинг никой няма право да носи нещо повече от ножа на колана си, освен ако не е с мирновръз, за да не може да се вади. Дори стражите на крепостната стена, като тези мъже, не могат да взимат оръжията си извън постовете. Нали така? — попита тя кльощавия писар, а той отвърна, че е точно така и че е много добре, че е така.
Моад сви рамене, измъкна меча от пояса си и когато странният образ с неизменната усмивка му поиска и камата с костената дръжка, му даде и нея. Онзи затъкна камата на колана си, извади от торбата макара с тънка жичка и ловко започна да увива меча в тънка мрежа. Спираше от време на време да извади от колана си клещи и сгъваше по едно малко оловно кръгче около жичките. Ръцете му действаха бързо и опитно.
— Списъкът с имената ни ще бъде раздаден и на другите два моста — продължи с обясненията си Сарийн, — а мъжете ще трябва да показват, че жичките не са скъсани и печатите не са счупени, иначе ще ги задържат, докато някой градоначалник реши дали не са извършили и друго престъпление. Дори да няма друго, наказанието е тежка глоба и бой с камшици. Повечето чужденци си оставят оръжията преди да влязат в града, за да си спестят пари, но това би значило, че трябва да си заминем през същия мост. А Светлината знае откъде ще се наложи да си заминем, когато приключим тук. — Сарийн погледна към Кацуан, която сякаш се опитваше да задържи Аланна да не тръгне сама напред по моста, след което добави тихо: — Надявам се поне, че затова го реши така.
— Това е тъпо — изсумтя Харайн. — Как ще се защити човек без оръжие?
— Във Фармадинг никой няма нужда да се защитава, госпожо. — Гласът на набития мъж беше дрезгав, но не прозвуча подигравателно. Човекът просто казваше очевидното. — Уличните стражи се грижат за това. Само някой да се опита да извади меч, ставаме толкова лоши, колкото навсякъде другаде. Чувал съм как е по други места, госпожо, и не щем и тук да е така. — Поклони й се, след което й обърна гръб и се върна в колоната, следван от мъжа с писалищната дъска.
Моад огледа набързо меча и камата си с грижливо увитите дръжка и ножница и ги закачи на колана си, като внимаваше да не повреди печатите.
— Мечът е от полза само когато си загубиш ума — рече той. Харайн отново изсумтя, а Шалон се зачуди щом във Фармадинг е толкова безопасно, как се е сдобил онзи с белега си.
Отзад при мъжете се чуха възмутени викове, но бързо бяха усмирени. От Мерайз, готова беше да се обзаложи Шалон. Пред тази жена понякога дори Кацуан изглеждаше мека. Стражниците й бяха като дресираните стражеви кучета на амаярите, готови да скочат като им свирне, а и хич не се поколеба да нахока и Стражниците на другите Айез Седай. Скоро всички мечове и ками се оказаха с мирновръз, дисагите на товарните коне — претърсени за скрито оръжие, и най-сетне те поеха по моста и копитата закънтяха по камъка. Шалон се стараеше да попие всичко, не толкова от любопитство, колкото за да отвлече ума си от онова, което й липсваше.