Кацуан подкара направо през площада и през отворените порти на Залата на Съветничките в просторно помещение с висок таван, което, изглежда, беше дворът на вътрешната конюшня. Щом влязоха, дузината мъже в сини палта, наклякали край носилките със златен меч и златна длан, изрисувани на вратите, изненадано вдигнаха очи. Същото направиха и мъжете в сините елеци, които разпрягаха екипажа на една каляска с герб с два златни меча и две ръце, както и тези, които метяха белокаменния под с метли с дълги дръжки. Други двама коняри отвеждаха коне по един широк коридор, от който идваше миризма на сено и конска тор.
Към тях притеснено заситни пълничък мъж на средна възраст с гладки бузки. Докато косите на другите мъже бяха вързани на плитка на тила, неговата беше пристегната със сребърна шнолка, а синьото му палто изглеждаше от доброкачествена вълна, със знака със златния меч и ръка, извезан отпред на лявата му гръд.
— Моля за извинение — заговори той с мазна усмивка, — не искам да ви оскърбя, но се боя, че сте сбъркали посоката. Това тук е Залата на Съветничките и…
— Кажи на Първата съветничка Барсала, че е дошла да я види Кацуан Мелайдрин — прекъсна го безцеремонно Кацуан и се смъкна от коня си.
Усмивката се стопи и той се опули.
— Кацуан Мелайдрин? Мислех, че сте… — И спря, след като тя го изгледа рязко, окашля се в шепа и върна мазната усмивка на устните си. — Извинете ме, Кацуан Седай. Ще ми позволите ли да заведа вас и спътниците ви в чакалнята, където ще ви удостоят с добре дошли, докато уведомя Първата съветничка? — Очите му леко се разшириха, докато оглеждаше спътниците й. Ясно беше, че и той може да разпознае Айез Седай, особено ако са няколко накуп. Шалон и Харайн го накараха да примига, но като за вързан за брега имаше все пак някакво самообладание. Не зяпна.
— Позволявам да идеш да кажеш на Алеиз, че съм тук, на бегом, колкото ти държат краката, момчето ми — отвърна Кацуан, развърза наметалото си и го метна на седлото. — Кажи й, че ще съм в купола, и й кажи, че нямам цял ден за губене. Е? Хоп!
Този път усмивката му не се стопи, а стана кисела, но той се поколеба само за миг, след което се обърна кръгом и затича презглава, като в същото време викаше на конярите да приберат конете.
Кацуан обаче забрави за него още след като си изреди заповедите.
— Верин, Кумира, вие двете идвате с мен — обяви тя делово. — Мерайз, дръж всички заедно и готови, докато аз… Аланна, върни се веднага и слез от коня. Аланна! — Аланна с неохота обърна коня от портата, слезе от седлото и я изгледа намусено. Стройният й Стражник Ивон я следеше притеснен. Кацуан въздъхна, на ръба на търпението си. — Ако трябва, седни отгоре й, но я задръж тук, Мерайз — рече тя и подаде юздите на дребния жилав коняр. — Искам всички да са готови да напуснем, след като приключа с Алеиз. — Мерайз кимна, а Кацуан се обърна към коняря и добави: — Дай му само малко вода. — И потупа обичливо коня си по гърба. — Днес не го мъчих много.
Шалон с най-голямо удоволствие и без никакви указания даде юздите на своя кон на друг коняр. Все едно щеше да й е, дори да го убиеше. В тази мъгла пред очите й не знаеше колко е яздила, но имаше чувството, че е била на седлото през всичките мили на тези няколкостотин левги до Кайриен. Имаше чувството, че не само дрехите й са омачкани, но и цялото й тяло. Изведнъж забеляза, че хубавото лице на Джаар не се мярка сред останалите мъже. Томас на Верин, набит, сивокос и като че ли най-коравият от Стражниците, водеше животното със сивите петна, което бе яздил Джаар. Къде ли се беше дянал младежът? Мерайз явно не изглеждаше загрижена от липсата му.
— Тази Първа съветничка… — измърмори Харайн, докато Моад й помагаше да слезе. Движеше се сковано като Шалон. А той само хоп — и скочи от коня. — Тя някаква важна жена ли е тук, Сарийн?
— Може да се каже, че е владетелката на Фармадинг, макар че другите Съветнички я наричат „първа между равни“, каквото и да значи това. — И предаде коня си на поредния коняр. Сарийн изобщо не изглеждаше омачкана. Сигурно се беше поизнервила заради тер-ангреала, който крадеше Извора, но си беше възвърнала хладнокръвието и изглеждаше като изсечена от лед. Щом я погледна в лицето, конярят направо залитна. — Някога Първата съветничка съветвала кралиците на Маредон, но след… разпадането… на Маредон повечето Първи съветнички се смятат за естествени наследнички на владетелките на Маредон.