— Аз вероятно няма да си тръгна толкова скоро, Алеиз. Благодаря за предложения подслон и го приемам. Един палат на Височините винаги е за предпочитане пред някой хан. — Очите на Първата съветничка се разшириха от изумление, след което се присвиха решително.
— Кацуан трябва да отседне с мен — каза Харайн, преди Алеиз да е проговорила, и гласът й прозвуча едва наполовина приглушено. — Там, където тя не е добре дошла, аз също не съм. — Това влизаше в наложения й договор в случай, че Кацуан се съгласи да ги вземе със себе си. Наред още с многото неща бяха длъжни да ходят когато и където тя каже, докато се срещнат с Корамуур, и да я включват във всички покани, които получат. Последното тогава им се стори дреболия, особено като се претеглеше на везните с другите неща, но жената явно знаеше какво посрещане ще й предложат.
— Не се тревожи, Алеиз. — Кацуан се приведе доверително към Първата съветничка, но не понижи глас. Ехтенето в купола придаде още повече мощ на думите й. — Убедена съм, че си се отървала от лошите навици, за да не ми се налага пак да ги изправям.
Лицето на Първата съветничка стана пурпурно, а другите Съветнички зад гърба й се спогледаха начумерено. Някои я погледнаха, все едно че я виждат за пръв път. Интересно, как печелеха ранг и как го губеха? Освен Алеиз бяха дванадесет. Сигурно беше съвпадение, но Първите дванадесет сред Надзорниците на платната на един клан избираха Надзорницата на вълните, както Първите дванадесет сред Надзорниците на вълните избираха Надзорницата на корабите. Точно заради това Харайн прие на вяра думите на онова странно момиче. Както и поради факта, че според твърденията на две Айез Седай виденията на момичето наистина предричали. Една Надзорница на вълните или дори Надзорницата на корабите можеха да я понижат, макар и само при специални случаи, например проява на изключителна некадърност или ако си загуби ума, и Първите дванадесет трябваше да се изкажат единодушно. Нещата при вързаните за брега, изглежда, стояха другояче и много по-хлабаво. Погледът на Алеиз, прикован сега в Кацуан, изглеждаше едновременно пълен с омраза и наранен. Сигурно усещаше дванадесетте чифта очи, впити в гърба й. Другите Съветнички я претегляха на везните си. Но ако Кацуан бе решила да се меси в тукашната политика, защо? И защо така грубо?
— Един мъж току-що преля — изведнъж каза Верин. Не се беше присъединила към останалите и надничаше над перилото на десетина крачки встрани. Куполът понесе гласа й. — Много ли мъже преливат напоследък тук, Първа съветнице?
Шалон погледна надолу и примига. Прозрачните преди малко клинове бяха почернели и вместо да сочат към центъра на залата, се бяха извъртели общо взето в една и съща посока. Една от жените долу беше станала и оглеждаше приведена по покритата със знаци гривна какво сочи клинът, а другите две вече тичаха към отвора със закръгления таван. Изведнъж Шарон разбра. Триангулацията беше дреболия за всяка Ветроловка. Някъде зад онзи отвор имаше карта и скоро на нея щяха да отбележат позицията, където мъжът бе прелял.
— При жена щеше да е червено, не черно — поясни шепнешком Кумира. Все още стоеше малко назад от перилото, но го беше стиснала с две ръце и се надвеси да огледа сцената долу. — Предупреждава, намира местоположението и пази. И какво още? Жените, които са го направили, сигурно са искали да прави и други неща, сигурно е трябвало. Но незнанието ни за това „още“ може да се окаже невероятно опасно. — Не прозвуча уплашено. По-скоро възбудено.
— Някой Аша’ман ще да е — каза Алеиз и отмести очи от Кацуан. — Не могат да ни притеснят. Свободни са да влизат в града, стига да спазват законите. — Колкото и спокойна да беше, жените зад нея се закикотиха като млади чистачки на палубите, за пръв път видели вързана за брега. — Моля за извинение, Айез Седай. Фармадинг ви посреща с „добре дошла“. Но се боя, че не ви знам по име.
Верин продължаваше да се взира надолу. Шалон отново надникна над перилото и примига, когато тънките черни клинове… се промениха. Допреди миг само бяха черни и сочеха на север, а после изведнъж отново сочеха към центъра и бяха прозрачни. Не се превъртяха. Просто бяха едно нещо и изведнъж станаха друго.
— Можете да ме наричате Идвина — каза Верин. Шалон едва прикри изумлението си. Кумира дори не примигна. — Обръщате ли внимание на историята, Първа съветнице? — продължи Верин, без да вдига очи. — Обсадата на Гуаир Амалазан над Фармадинг е продължила само три седмици. И каква жестокост накрая.
— Съмнявам се, че искат и да чуват за него — рече рязко Кацуан и наистина, неизвестно защо на лицата на Съветничките се изписа смут. Кой, в името на Светлината, беше този Гуаир Амалазан? Името му звучеше смътно познато, но Шалон не можа да го намести в ума си. Явно някой вързанобрежки завоевател.