Алеиз се озърна към Кацуан и сви устни.
— Историята описва Гуаир Амалазан като забележителен пълководец, Идвина Седай, може би вторият след самия Артур Ястребовото крило. Какво ви напомни за него?
Шалон не беше виждала някоя от пътуващите с Кацуан Айез Седай да не успее да обърне внимание на небрежно подхвърлена от нея бележка толкова бързо, колкото припкаха на командите й, но този път на Верин й беше все едно. Очи не вдигна.
— Просто си помислих, че той не е могъл да използва Силата и въпреки това е смачкал Фармадинг като презряла слива. — Дебеличката дребна Айез Седай замълча, сякаш изведнъж нещо й хрумна. — Знаете ли, Преродения Дракон има армии в Иллиан и Тийр, в Андор и Кайриен. Да не говорим за десетките хиляди айилци. Свирепи са тези айилци. Много. Чудно ми е как може да сте толкова спокойни, след като неговите ашамани ви шпионират.
— Мисля, че достатъчно я изплаши — каза твърдо Кацуан.
Верин най-сетне се извърна от позлатеното перило — с широко разтворени очи, като закръглена, стресната птица. Чак пълните й длани запърхаха като крилца.
— О. Нямах предвид… О, не. Смятам, че ако е възнамерявал, Преродения Дракон отдавна щеше да тръгне срещу вас. Не, подозирам, че по-скоро сеанчанците… Чухте ли за тях? Това, което чуваме от Алтара и още по от запад, е наистина ужасно. Те, изглежда, помитат всичко пред себе си. Подозирам, че те са някак по-важни за плановете му от завладяването на Фармадинг. Освен ако не направите нещо такова, че да го разгневите, разбира се, или да ядосате следовниците му. Но съм убедена, че сте достатъчно умни, за да не допуснете това. — Изглеждаше съвсем невинна. Съветничките се размърдаха. Като вълна, която вдига ято дребни рибки по водната повърхност, щом отдолу изплува някой лъвориб.
Кацуан въздъхна, явно на ръба на търпението си.
— Ако много държиш да обсъждаш Преродения Дракон, Идейна, ще трябва да го направиш без мен. Аз искам да си измия лицето и да получа малко топъл чай.
Първата съветничка трепна, сякаш съвсем беше забравила за присъствието на Кацуан, колкото и да изглеждаше невъзможно.
— Да. Да, разбира се. Кумийр, Нарвайс, ще придружите ли, моля, Надзорницата на вълните и Кацуан Седай до… до дома ми и да им предложите топъл прием? — Лекото й заекване беше единственият признак за неудобство от това, че се налага да приеме Кацуан в дома си. — Бих искала още да побеседваме с Идвина Седай, стига да благоволи.
Последвана от Съветничките, Алеиз тръгна по терасата. Верин изведнъж се притесни и обърка, когато я подбраха със себе си. Шалон не повярва на изненадата или объркването й повече, отколкото на невинността й преди малко. Смяташе, че вече знае къде е Джаар. Но не разбираше защо.
Жените, които Алеиз спомена, хубавичката, дето се намръщи на Кацуан, и една слаба сивокоса жена, приеха молбата на Първата съветничка като заповед и сигурно с право. Проснаха пешовете на халатите си по пода в поклон и запитаха Харайн дали щяла да благоволи да ги придружи, като обявиха с много цветисти изрази колко били щастливи да я придружат. Харайн ги изслуша с кисело лице. Ако поискаха, кошници с розови цветчета можеха да сипят по пътя й, но Първата съветничка я беше поверила на подчинените си. Шалон се зачуди дали ще се намери начин да избягва сестра си, докато си оправи настроението.
Кацуан не погледна напускащата с Алеиз Верин. Не я погледна открито, но по устните й плъзна тънка усмивчица, след като те излязоха през следващия сводест отвор край терасата.
— Кумийр и Нарвайс — рече тя изведнъж. — Ще рече Кумийр Повис и Нарвайс Маслин, нали? Чувала съм някои неща за вас. — Това моментално привлече вниманието им от Харайн към Кацуан. — Съществуват стандарти, на които всяка Съветничка трябва да отговаря — продължи твърдо Кацуан, хвана двете за ръкавите и ги обърна към стълбите от двете си страни. Те се спогледаха притеснено и се оставиха да ги води, съвсем забравили за Харайн. При входа Кацуан се спря да погледне назад, но не към Харайн или Шалон. — Кумира? Кумира!
Другата Айез Седай се сепна, надникна още веднъж замислено над перилото, отдръпна се и тръгна след Кацуан. С което за Харайн и Шалон не остана никакъв избор, освен и те да тръгнат, иначе щяха да останат да се лутат сами. Шалон се затича след другите, а Харайн не остана по-назад. Без да пуска Съветничките, Кацуан ги поведе надолу по витите стълби, като им шепнеше тихо. Тъй като Кумира вървеше между нея и трите, Шалон не можа да чуе нищо. Кумийр и Нарвайс се опитаха да й отвърнат, но Кацуан не позволяваше на никоя да каже повече от две-три думи. Изглеждаше съвсем спокойна и делова. А двете с нея — все по-притеснени. Какво, в името на Светлината, се канеше да прави с тях Кацуан?