— Защо Флин и другите са се съгласили да ги обвържат? — попита той.
— Тях питай, като ги видиш. Мин, подозирам, че Аланна иска да остане за малко насаме с него. — Обърна, се към вратата, без да дочака отговора на Мин, и добави: — Аланна, аз ще чакам долу, в Женската стая. Не се бави. Искам да се прибера във Височините. Мин?
Мин изгледа с гняв Аланна. Изгледа с гняв и Ранд. След което вдигна отчаяно ръце, тръгна след Кацуан, мърморейки под нос, и тръшна вратата след себе си.
— Повече те харесвах с твоята си коса. — Аланна го заоглежда, скръстила ръце под гърди. Ядът и радостта се бореха по връзката.
— Все се надявах, че като се доближа до теб, ще е по-добре, но ти продължаваш да си като камък в главата ми. Дори сега, застанал пред мен, не мога да разбера дали си ядосан, или не. И все пак така е по-добре. Мразя да съм разделена от Стражника си за дълго.
Ранд пренебрегна и нея, и тръпката на радост, протичаща по връзката.
— Тя не попита защо съм дошъл във Фармадинг — промълви той, втренчен към вратата, сякаш можеше да види Кацуан през нея. Невъзможно бе да не се е чудила какво търси тук. — Ти си й казала, че съм тук, Аланна. Няма кой друг да е. Къде отиде клетвата ти?
— Аланна вдиша дълбоко и помълча, преди да отговори.
— Не съм сигурна, че Кацуан се интересува и ей толкова от теб — сопна се тя. — Спазвам си аз клетвата, доколкото мога, но ти усложняваш нещата. — Гласът й се втвърди и ядът по връзката надделя. — Дължа вярност на един мъж, който си тръгва и ме оставя. И как точно се очаква да ти служа? Но по-важното е какво си направил? — Тръгна по килима, застана пред него и го изгледа с пламнали от гняв очи. Той се извисяваше с повече от една стъпка над нея, но тя сякаш не забелязваше това. — Зная, че си направил нещо. Три дни бях в несвяст! Какво направи?
— Реших, че след като ще съм обвързан, по-добре да е с някоя, с която аз реша. — Едва успя да хване ръката й преди да го зашлеви. — Един шамар на ден ми стига.
Тя го изгледа с гняв, оголила зъби, сякаш се канеше да му прегризе гърлото. Връзката носеше вече само яд и гняв, чисти и наточени като ками.
— Позволил си на някоя да те обвърже? — изръмжа Аланна. — Как си посмял! Която и да е тя, на съд ще я изправя! С пръчки гола ще я пердашат! Ти си мой!
— Защото ти ме взе, Аланна — хладно отвърна Ранд. — Ако разберат още Сестри, теб ще напердашат с пръчки. — Мин веднъж го беше уверила, че може да разчита на Аланна, че тя е осигурила Зелените и още четири други Сестри да са „в ръцете му“. И той разчиташе на нея, макар и по особен начин, но в същото време сам беше в ръцете й, а не искаше. — Освободи ме и ще отрека, че изобщо се е случвало. — Дори не знаеше дали е възможно, преди Лан да му разкаже за себе си и Миреле. — Освободи ме и аз ще те освободя от клетвата.
Кипящият по връзката гняв се смали, без да изчезне, но лицето й се успокои, а гласът й стана сдържан.
— Пусни ми ръката. Боли ме.
Той го знаеше. Усещаше болката по връзката. Пусна я и тя заразтрива китката си много по-старателно, отколкото бе нужно. Без да спира да я разтрива, седна на другия стол и кръстоса крак върху крак. Замисли се нещо.
— Мислила съм да се освободя от теб — заговори най-сетне тя. — Мечтала съм го. — И се засмя тъжно. — Дори помолих Кацуан да се съгласи да прехвърля връзката на нея. По това ще разбереш колко отчаяна съм била, да моля за такова нещо. Само че тя отказа. Ядоса се, че съм го предложила, без да питам теб, разгневи се чак, но дори да се бяхме разбрали двамата, тя щеше да откаже. — И махна примирено с ръце. — Така че си мой. — Лицето й остана сдържано, но докато го казваше, припламна нова нишка на радост. — Както и да съм те придобила, ти си мой Стражник и аз нося отговорност. Това е толкова силно у мен, колкото клетвата, която ти дадох да ти се покорявам. До последното гранче. Така че няма да те предам на никоя, освен ако не се уверя, че ще се оправя добре с теб. Коя те обвърза? Ако е способна, ще й позволя да те има.
Самата възможност Кацуан да бе приела връзката предизвика студени тръпки по гръбнака му. Аланна така и не успя да го озапти с връзката и той не допускаше, че друга Сестра ще успее, но точно с тази никога нямаше да рискува. Светлина!
— Какво те кара да мислиш, че не се интересува от мен? — попита той вместо да отговори на въпроса на Аланна. Доверие или не, доколкото зависеше от него, никой нямаше да научи отговора на този въпрос. Това, което Елейн, Мин и Авиенда бяха направили с него, можеше и да е позволено от закона на Кулата, но ако други Айез Седай разберяха, че са го обвързали точно по този начин, чакаха ги неща по-тежки от наказанието. Седнал на ръба на леглото, той повъртя флейтата в ръцете си. — Само защото е отказала връзката ми? Сигурно не е толкова безгрижна за последствията като теб. Тя дойде при мен в Кайриен и се заседя там достатъчно дълго, за да е било по друга причина. Откъде накъде трябва да вярвам, че просто така е решила да навести стари приятели, точно когато аз съм тук? Довела те е във Фармадинг, за да може да ме намери.