Не че скърбеше по виното с подправки, сладкиши и други неща, които вече не й бяха позволени — във всеки случай не чак много, освен когато Авиенда не нагъваше пред очите й кисело или банички с конфитюр — но всички в двореца знаеха, че е бременна. И естествено, всички знаеха, че е забременяла „по-така“, макар и да не знаеха от кого. С мъжете не беше чак толкова зле, ако се изключеше фактът, че знаеха, а тя знаеше, че знаят, но жените дори не си правеха труда да крият, че знаят. Половината я гледаха с неодобрение, а другата половина — умислено. Докато се мъчеше да изгълта кашата — не беше чак толкова лоша всъщност, но с какво удоволствие щеше да я даде за някое резенче от шунчицата на Авиенда или за мъничко от яйчицата със сливи — си помисли колко много време остава до родилните мъки. Щеше да ги изтърпи все някак, а после как само щяха да се натъпчат с Биргит…
Първият посетител, който влезе в покоите й след Есанде, беше според женските клюки в двореца главният кандидат за баща на преждевременно заченатото й дете.
— Моя кралице — заяви капитан Мелар и перата на шапката му пометоха пода. — Първият чиновник очаква благоволението на ваше величество.
Черните, немигащи очи на капитана казваха, че не го безпокоят кошмари с хората, които е убил, а поръбеният с дантела шарф през гърдите му и дантелата на шията и китките само му придаваха още по-корав вид. Авиенда изтри с ленена кърпичка мазнината от брадичката си и го изгледа безизразно. Двете гвардейки, застанали от двете страни зад прага, направиха леки гримаси. Мелар вече си бе спечелил репутация с навика си да щипе гвардейките по задниците, поне по-хубавичките от тях, и на всичко отгоре говореше с пренебрежение за воинските им способности из градските кръчми. В очите на гвардейките второто беше по-лошо от първото.
— Все още не съм кралица, капитане — отвърна делово Елейн. Винаги се стараеше да се държи с Мелар делово, доколкото е възможно. — Как върви набирането на бойци за гвардията ми?
— Само тридесет и две бройки дотук, милейди. — Мъжът отпусна двете си длани върху дръжката на меча, без да си слага шапката. Тази негова небрежна поза едва ли беше подходяща в присъствието на особа, която бе нарекъл „кралица“. Нито ухилената му физиономия. — Лейди Биргит въведе високи изисквания. Малко жени могат да ги удовлетворят. Дайте ми десет дни и ще ви намеря сто мъже, по-добри от тях. Ще ви пазят с такава обич сърцата си, с каквато и аз.
— Не мисля, капитане. — Едва успя да съхрани хладината в гласа си. Трябваше да е чул приказките, засягащи нея и него. Нима си въобразяваше, че само защото не ги е отхвърлила, би могла наистина да го намира за… привлекателен? Бутна настрани полупразната паница с кашата и потръпна. Тридесет и две досега? Броят им растеше бързо. Някои от Ловкините на Рога, жадуващи за подобаващ ранг, бяха решили, че в службата в личната гвардия на Елейн има известен чар. Беше отстъпила пред аргумента, че едни и същи жени няма да могат да бдят над сигурността й ден и нощ, но каквото и да казваше Биргит, намерението й да набере сто телохранителки й се струваше прекалено. Но Биргит се беше запънала като магаре на мост и не отстъпваше на нито един опит да я убеди за по-малка бройка. — Моля, предайте на Първия чиновник, че може да влезе — каза му тя и той помете пода в дълбок поклон.
Тя стана, тръгна след него и докато офицерът отваряше вратите с резбованите лъвове, сложи длан на ръката му и се усмихна.
— И отново ви благодаря, че ми спасихте живота, капитане — каза Елейн, този път толкова топло, че прозвуча като милувка.
Усмихна й се, нещастникът! Гвардейките по цялата дължина на коридора изпънаха рамене и забиха погледи напред — всички, докъдето можеше да види преди да се затворят вратите, както и двете вътре, а когато Елейн се обърна, Авиенда я гледаше втренчено и малко по-изразително, отколкото Мелар преди малко. Но това „малко“ беше пълна изненада. Елейн въздъхна.
Мина по килимите, наведе се, прегърна сестра си и й зашепна на ухото. Разчиташе на жените от личната си стража, вярваше им напълно, но имаше неща, които не смееше да им довери.
— Видях да минава една слугиня, Авиенда. Слугините клюкарстват повече и от мъжете. Колкото повече си мислят, че е на Дойлин Мелар, толкова по-безопасно ще е. Ако трябва, ще го оставя да ме ощипе по задника.
— Разбирам — промълви замислено Авиенда и се намръщи към чинията, сякаш видя в нея нещо друго освен яйцата и сливите, които разбута с вилицата.
Господин Нори й представи обичайната смесица от ежедневни скучни неща, свързани с поддръжката на двореца, дреболии от „кореспондентите“ му от други столици и сведения, дочути от търговци, банкери и други, имали работа извън границите на Андор. Но първата новина, която донесе, беше във всяко отношение най-важната за нея, ако не и най-интересната.