След като Първата слугиня излезе, последваха две делегации на търговци, първата от които — голяма група кандорци с отрупани с геми обеци и накичени по гърдите със сребърни позлатени верижки, а веднага след тях се изсипаха половин дузина иллианци със съвсем мъничко бродерия по иначе строгите им палта и рокли. Днес Елейн приемаше в една от по-малките предназначени за това зали. Гоблените от двете страни на мраморната камина изобразяваха ловни сцени, без Белия лъв, а лакираната дървена ламперия не беше резбована. Бяха търговци, а не дипломати, макар че някои от тях, изглежда, се почувстваха унизени, след като им предложи само вино и не пи с тях. Кандорци или иллианци, те също така изгледаха накриво гвардейките, които влязоха в залата след нея и застанаха на пост до вратата, въпреки че ако не бяха чули вече мълвата за опита да я убият, трябваше да са глухи. Още шест от охраната й останаха да чакат извън вратата.
Кандорците тайно поглеждаха Авиенда, а иллианците избягваха да я поглеждат, след като се ококориха изненадани в началото. Несъмнено съобразиха, че присъствието на една айилка е важно, нищо че си седеше кротко в ъгъла и не се обаждаше, но кандорци или иллианци, търговците искаха едно и също: уверение от страна на Елейн, че няма да ядоса дотолкова Преродения Дракон, та да попречи на търговията им, като изпрати войските си и айилците да опустошат Андор, макар че не го заявиха направо. Нито споменаха направо, че айилците, както и легионът на Дракона, са вдигнали становете си само на няколко мили от Кемлин. Учтивите им въпроси за сегашните й намерения, след като е свалила знамената на Дракона и на Светлината от Кемлин, бяха достатъчни. Тя им отговори това, което казваше на всички: че Андор ще се съюзи сам с Преродения Дракон, но не е завладян от него. В отговор те й поднесоха празнословните си пожелания за благополучие, намеквайки по този начин за чистосърдечната си подкрепа на претенциите й към Лъвския трон, без да го изрекат направо. В края на краищата, ако не успееше, искаха да бъдат посрещани добре в Андор от тази, която вземе короната, която и да се окаже тя.
След като иллианците и кандорците си направиха поклоните и напуснаха, тя затвори за миг очи и потърка слепоочията си. Все още й предстоеше среща с делегация на стъклари преди обед, а след това — още пет с търговци и занаятчии. А след като Нинив и Мерилил бяха заминали, неин ред беше вечерта отново да обучава Ветроловките, което в най-добрия случай щеше да е по-лошо от най-лошия прием с търговците. Което можеше да й остави съвсем малко време да поизследва тер-ангреалите, които донесоха от Ебу Дар, преди толкова да се измори, че да не може повече да държи очите си отворени. Неудобно беше, когато се наложеше Авиенда едва ли не да я занесе до леглото, но не можеше да спре. Твърде много неща имаше да свърши, а денят никога не стигаше.
Оставаше почти цял час до приемането на стъкларите, но Авиенда най-безцеремонно отхвърли предложението й да поогледа малко нещата от Ебу Дар.
— Биргит ли ти каза? — попита тя сестра си, която само дето не я повлече нагоре по тясното каменно стълбище. Напред вървяха четири гвардейки, а останалите се точеха отзад и много упорито се стараеха да не забелязват какво става между двете. Макар да й се стори, че Расория Доманч, яката Ловкиня на Рога със сините очи и сламено-руса коса, рядкост при тайренците, се подхилва.
— Трябва ли непременно да ми казва някой, че прекарваш твърде дълго на затворено и че много малко спиш? — отвърна с досада Авиенда. — Трябва ти чист въздух.
Въздухът във високата колонада наистина беше чист. Между гладките колони повяваше студен вятър и стоящите в готовност да я опазят кой знае от какво, от гълъбите едва ли не, гвардейки бяха нахлупили шапките с перата. Елейн напук отказа на студа да я докосне.
— Аха. Значи Диелин ти е казала — измърмори тя и потръпна. Диелин твърдеше, че жена с дете трябвало всеки ден да прави дълги разходки на открито. Натякваше й го непрекъснато, нищо, че Елейн беше щерка-наследница. За нея в момента тя беше само Върховен трон на Дома Траканд, а щом Върховният трон на Дома Траканд иска да си говори с Върховния трон на Дома Таравин, да бъдела така добра да го прави, тъпчейки из дворцовите коридори, иначе — не.
— Монел е родила седем деца — отвърна Авиенда. — Според нея трябва да се грижа да дишаш повече чист въздух.
Макар да носеше само шала на раменете, тя с нищо не показваше, че усеща студения вятър. Но пък айилките не отстъпваха на Сестрите в тази дарба — да не усещат топло и студено. Елейн се загърна зиморничаво с ръце и се намръщи.