Еазар не беше взел вино и стоеше, стиснал юмруци.
— Войната срещу Сянката се води по границите на Гибелта — каза той мрачно. — Последната битка ще бъде извоювана в Погибелта, ако не в самия Шайол Гул. А той пренебрегва Граничните земи и се занимава със страни, които не са виждали жив мърдраал от Тролокските войни насам.
— Кар-а-карн решава къде да танцува с копията, влагоземецо — изръмжа Авиенда. — Ако сте негови следовници, тогава сражавайте се където той каже. — Никой не погледна към нея. Всички гледаха Елейн. Никой не пое намека й.
Елейн се насили да диша спокойно и да срещне погледите им, без да мига. Цяла армия беше твърде голям капан, за да го е заложила Елайда само за да хване Елейн Траканд, но виж, Ранд ал-Тор, Преродения Дракон, бе друго нещо. Мерилил помръдна нервно на стола си, но си беше получила указанията. Каквото и да бе договорила Сивата сестра, щом започнеше Елейн — тя трябваше да мълчи. По връзката с Биргит потече увереност. А Ранд беше като камък — неразгадаем и далечен.
— Знаете за прокламацията на Бялата кула във връзка с него, нали? — каза тя. Вече трябваше да я знаят.
— Кулата обявява анатема на всеки, който дръзне да се свърже е Преродения Дракон, освен с посредничеството на Кулата — отвърна също толкова тихо Пайтар. Седна най-после и изгледа Елейн много сериозно. — Вие сте Айез Седай. Това би трябвало да е достатъчно, разбира се.
— Кулата се меси във всичко — измърмори Тенобия. — Не, Етениел; ще го кажа! Целият свят знае, че Кулата е разделена. Вие с Елайда ли сте, Елейн, или с бунтовничките?
— Светът рядко знае това, което си мисли, че знае — намеси се Мерилил с глас, от който въздухът в шатрата сякаш изстина. Дребната женица, която хукваше там, където и заръча Елейн, и писваше, щом я погледнат Ветроловките, седеше срещу Тенобия като истинска Айез Седай. — Работите на Кулата се знаят само от посветените, Тенобия. Ако искате да ги научите, помолете да ви включат в Книгата на новачките и след двадесет години може и да понаучите нещо.
Нейно величество Тенобия ни Башийр Казади, Щит на Севера и Меч на границата с Погибелта, Върховен трон на Дома Казади, владетелката на Шахайни, Аснел, Кунвар и Ганаи, изгледа Мерилил със свирепостта на зимна буря. И не отвърна нищо. Уважението на Елейн към нея леко се повиши.
Своенравието на Мерилил не я ядоса. Спести й необходимостта да извърта така, уж че говори само истината. Егвийн бе казала, че трябва да се стараят да живеят все едно, че вече са изрекли Трите клетви, и в този момент Елейн усети цялата тежест на това изискване. Тук тя беше не щерката-наследница на Андор, бореща се за правата си над майчиния трон, или поне не само това. Беше Айез Седай от Зелената Аджа, с повече причини да внимава с думите от простото скриване на това, което иска да остави скрито.
— Не мога да ви кажа точно къде се намира. — Вярно, защото можеше да им предложи само някаква смътна посока, грубо към Тийр някъде, без да може да определи разстоянието; вярно, защото не можеше да им се довери достатъчно дори за това. Просто трябваше да внимава какво казва и как. — Но със сигурност зная, че се кани да остане за известно време там, където е. — Не беше се премествал от няколко дни, за пръв път откакто я остави; досега не се задържаше никъде повече от половин ден. — Ще ви кажа каквото мога, но само ако се съгласите да поемете на юг до седмица. Ако останете повече тук, бездруго рискувате да ви свърши и ечемикът, и месото. Гарантирам ви, че ще се придвижите към Преродения Дракон. — Поне за начало щеше да е така. Пайтар поклати плешивата си глава.
— Искате от нас да нахлуем в Андор? Елейн Седай — или трябва вече да ви наричам лейди Елейн? — от сърце ви желая благослова на Светлината в борбата ви за короната, но не чак толкова, че да ви предложа бойците ми да се бият за това.
— Елейн Седай и лейди Елейн са едно и също — каза им тя. — Не ви каня да се биете за мен. Всъщност с цялото си сърце се надявам да прекосите цял Андор без нито едно стълкновение. — Вдигна сребърната чаша и навлажни устни, без да отпива. По стражническата връзка премина тръпка на тревога и Елейн неволно се засмя. Авиенда я гледаше с крайчеца на окото си и се мръщеше. Дори сега се грижеха за бъдещата майка.
— Радвам се, че на някого това му е забавно — каза сухо Етениел. — А ти се постарай да разсъждаваш малко като южняк, Пайтар. Тук играят Играта на Домовете и ми се струва, че в нея тя е доста опитна. И би трябвало, предполагам. Често съм чувала, че Айез Седай са изобретили Даес Дай-мар.
— Помисли тактически, Пайтар. — Еазар гледаше много съсредоточено Елейн, с тънка усмивка на устните. — Поемаме към Кемлин като нашественици — поне така ще го приемат андорците. Зимата тук може да е мека, но все пак ще ни трябват няколко седмици, докато стигнем. Дотогава тя ще е вдигнала достатъчно андорски Домове срещу нас и на своя страна, което вече почти ще й осигури Лъвския трон. Най-малкото достатъчно мощ ще й се врече, за да не може никой друг да й устои за дълго. — Тенобия помръдна на стола си, намръщи се и заоправя полите си, но когато погледна Елейн, в очите й се долавяше уважение, каквото тя не бе забелязала досега.