— А щом стигнем до Кемлин, Елейн Седай — каза Етениел, — вие ще… ни уговорите… да напуснем Андор, без да се стига до сражение. — Това излезе от устата й не съвсем като въпрос, но почти. — Твърде умно, наистина.
— Стига всичко да стане според нейния план — каза Еазар и усмивката му угасна. Вдигна ръка, без да поглежда, и старият войник постави в нея чаша вино. — В битките обаче рядко става така; дори в безкръвни като тази, боя се.
— Много ми се иска всичко да мине безкръвно — каза Елейн. Светлина, трябваше да мине без кръв, иначе вместо да спаси страната си от гражданска война, щеше да я вкара в нещо още по-лошо. — От своя страна, ще положа всички усилия да стане така. Надявам се, че и вие ще го направите.
— А случайно да знаете къде е и моят чичо Даврам, Елейн Седай? — каза изведнъж Тенобия. — Даврам Башийр? Бих искала да поговоря с него също колкото и с Преродения Дракон.
— Лорд Даврам се намира недалече от Кемлин, Тенобия. Но не мога да ви гарантирам, че все още ще е там, когато пристигнете. Тоест стига да се съгласите. — Елейн вдиша дълбоко, за да скрие възбудата си. Път за връщане вече нямаше. Вече щяха да тръгнат на юг, в това бе сигурна, но без съгласието им щеше да последва кръвопролитие.
В шатрата се възцари дълга и мъчителна тишина, нарушена само от изпращелия въглен в един от мангалите. Етениел изгледа поред двамата мъже.
— Стига да мога да видя чичо си — заговори разгорещено Тенобия, — аз съм съгласна.
— Заклевам се в честта си, съгласен съм — заяви твърдо Еазар и почти едновременно с него Пайтар каза:
— В името на Светлината, съгласен съм.
— Значи всички сме съгласни — въздъхна Етениел. — А сега е ваш ред, Елейн Седай. — Къде все пак ще намерим Преродения Дракон?
Тръпка прониза Елейн и тя не разбра дали този път беше възбуда или страх. Постигнала бе това, за което дойде, рискувайки опасности за себе си и за Андор, а само времето щеше да покаже дали е взела вярното решение. Отговори, без да се колебае.
— Както ви казах, не знам къде е точно. Но смятам, че едно търсене в Муранди ще е от полза. — Вярно, макар че ползата щеше да е за нея, а не за тях, ако изобщо се получеше. Днес Егвийн трябваше да е тръгнала от Муранди с армията, задържаща Реншар и другите благородници на юг. Вероятно придвижването на войските от Граничните земи щеше да принуди Арател, Луан и Пеливар да решат това, което Диелин смяташе, че ще решат — да я подкрепят. Светлината дано да го дадеше.
Освен Тенобия, владетелите на Граничните земи не изглеждаха никак възхитени, че са научили къде могат да намерят Ранд. Етениел вдиша дълбоко, почти като въздишка, а Еазар само кимна и облиза замислено устни. Пайтар изпи виното си наполовина — първата му истинска глътка. Изглежда, колкото и да искаха да намерят Преродения Дракон, не горяха от нетърпение да се срещнат с него. Тенобия, от друга страна, поръча на стария войник да й донесе още вино и продължи да я уверява колко много държала да се види с чичо си. Елейн не можеше да допусне, че фамилните й чувства са чак толкова силни.
По това време на годината вечерта настъпваше рано и оставаха едва час-два дневна светлина, както изтъкна Еазар, предлагайки им постеля за през нощта. Етениел подхвърли, че нейната шатра щяла да е по-удобна, но не прояви някакъв признак на разочарование, когато Елейн заяви, че трябва да си тръгва веднага.
— Забележително е, че можете да преодолеете толкова бързо такова разстояние — промърмори Етениел. — Чувала съм Айез Седай да споменават за някакво „Пътуване“. Това някой изгубен Талант ли е?
— Много ли Сестри сте срещали по пътя си? — попита небрежно Елейн.
— Доста — отвърна сдържано Етениел. — Айез Седай, изглежда, са навсякъде. — Дори лицето на Тенобия стана изведнъж безизразно.
Елейн се остави Биргит да заметне раменете й с наметалото и кимна.
— Така е. Бихте ли поръчали да ни доведат конете?
Никоя от тях не проговори, докато не напуснаха стана и не поеха през дърветата.
— Нещо много сте кротка, Биргит Трахелион — подхвърли Авиенда и смуши коня си. Все се боеше, че животното ще спре, ако не му напомня да продължи.