Кръвта и повечето им со’джин яздеха породисти животни — стройни кобили с извити шии и нежна стъпка и коне с яка гръд, свирепи очи и широки ноздри. Късметът му като че ли не действаше при конни надбягвания, но беше готов да заложи на Пипе срещу всяко от тях. Дорестият му кон не беше за показ, но Мат бе сигурен, че ще надбяга почти всички от тези хубавички животни на спринт, а на дълъг бяг всички щяха да му дишат праха. След толкова дълъг престой в конюшните Пипе напираше да заскача, като не можеше да препусне, и бяха необходими всички умения на Мат — е, по-скоро всички умения, които му идеха някак със спомените на онези отдавна умрели мъже — за да задържи животното под контрол. Но докато стигнат средата на пътя до кейовете, кракът го заболя до бедрото. Ако наистина смяташе да се маха скоро от Ебу Дар, това трябваше да стане по море, или с трупата на Лука. Намислил беше как да го накара да тръгне преди пролетта. Опасен план навярно, но друг избор не виждаше. Другото беше още по-опасно.
Не беше сам в тила на колоната. Зад него в две редици крачеха над петдесет мъже и жени, слава на Светлината — облечени в дебели бели вълнени халати върху онези прозрачни одежди, в които се мотаеха обикновено, някои повели коне, натоварени с големи плетени кошове, пълни с вкусотии. Кръвта не можеше да мине без слуги; всъщност, изглежда, смятаха, че с толкова малко едва ще преживеят. Да’ковале рядко вдигаха очите си от уличната настилка и бяха кротки като агънца. Веднъж Мат бе видял как пратиха един да’ковале да го набият с камшик. Русокосият нещастник, горе-долу на неговите години, хукна презглава сам да си донесе камшика. Това да се опита да поотложи наказанието, да се скрие или пък да го избегне — няма, братче. Такива хора Мат не можеше да разбере.
Пред него яздеха шест сул-дамки и глезените им се показваха под късите цепнати поли. Хубави глезенчета при една-две, но седяха на седлата си все едно че и те са от Кръвта. Две водеха на каишки крачещите до конете им дамане.
Мат огледа скришом жените. Едната дамане, ниска и със светлосини очи, беше свързана с ай-дам към пълничката сул-дам с маслинена кожа, която бе видял да разхожда Теслин. Тъмнокосата дамане отвръщаше на името „Пура“. Айезседайската безвременност ясно се четеше на гладкото й лице. Не беше повярвал напълно на Теслин, когато му каза, че жената е станала истинска дамане, но ето че посивялата сул-дам се наведе ниско от седлото, продума нещо на някогашната Рима Галфрей, измърмори й нещо проклетата сул-дам и сегашната „Пура“ плесна с ръце и се засмя с възторг.
Мат потръпна. Проклетата жена като едното нищо щеше да се развика за помощ, ако се опиташе да махне тъпия ай-дам от шията й. Светлина, за какво си мислеше! Не стига, че се беше набутал да извади бекона на три Айез Седай от огъня заради тях — да го изгори дано, наистина щеше се докара до дръвника, ако правеше непрекъснато така! — не стига това, ами и да мисли още да измъква от Ебу Дар.
Ебу Дар беше голямо пристанище, с може би най-големия залив в познатия свят, а пристаните бяха като дълги каменни пръсти, протегнати навътре от кея, опасал града по цялата му дължина. Почти всички места за привързване бяха заети от сеанчански съдове с всякаква големина, с екипажите по такелажа, които завикаха гръмко при появата на Сурот, с тътен от възторжени мъжки гласове, зовящи името й. Мъжете по другите кораби също размахваха ръце и викаха, макар че повечето изглеждаха объркани и не им беше ясно кого или какво точно поздравяват. Но явно смятаха, че се очаква от тях. По тези съдове вятърът, духащ през залива, развяваше Златните стършели на Иллиан, Полумесеците на Тийр и Златния ястреб на Майен. Явно Ранд още не бе заповядал на тамошните търговци да спрат търговията в завладените от сеанчанците пристанища или търговците го правеха зад гърба му. Под черепа на Мат засвяткаха цветове и той разтърси глава да ги прочисти. Повечето търговци щяха да търгуват и с убиеца на родната си майчица, стига да имат изгода от това.
Най-южният пристан беше оставен без кораби и сеанчанските офицери с тънките пера на ярко боядисаните Шлемове подадоха ръка на Сурот и Тилин да слязат в големите лодки, които чакаха с по осем яки гребци във всяка. Всеки случай едва след като Тилин целуна Мат за последно, като едва не му откъсна косата, докато дърпаше главата му надолу, и след това го щипна по задника! Сурот се намръщи нетърпеливо, докато Тилин най-сетне се разположи в лодката си, и дори след това сеанчанката не престана да кипи и да размахва пръсти на Алохин, своята со’джин, тъй че жената с острото лице не спираше да снове между пейките и да й подава ту едно, ту друго.