Във всеки случай Тюон не беше най-големият му дразнител. Просто досадна муха. Нищо повече. Бъбривите жени или зяпащите го девойчета не можеха да го накарат да се изпоти. Но колкото и да я нямаше, Тилин го караше да се поти. Ако се върнеше и разбереше, че се гласи да напусне, можеше да й хрумне нещо друго около „продажбата“. Сега тя беше Върховна лейди, в края на краищата, и Мат беше убеден, че много скоро съвсем ще си обръсне главата и ще си остави само един гребен отгоре. Като истинска сеанчанка от Върховната кръв, и тогава знае ли човек на какво ще е способна? Мислите за Тилин го изпотяваха, но имаше още много неща, от които човек можеше да плувне в пот.
Ноал продължаваше да му носи злокобни вести за убийствата на голама, а понякога — и Том. Всяка нощ имаше ново, въпреки че като че ли само те двамата и той свързваха убийствата. Мат продължаваше да се придържа към открити места, доколкото беше възможно, и при всяка възможност гледаше да е сред други хора. Престана да спи в ложето на Тилин и никога не прекарваше две поредни нощи на едно и също място. Ако това означаваше да спи в плевника на конюшнята — какво пък, спал беше и преди в плевници и знаеше как боде сеното през дрехите. Все пак — по-добре сеното да те боде, отколкото да ти срежат гърлото.
Беше издирил Том веднага щом реши да се опита да освободи Теслин и го намери в кухнята с готвачите над чиния с печено пиле. Том се разбираше толкова добре с готвачите, колкото със селяците, търговците и благородниците. Том Мерилин с всички се разбираше, това му беше начинът да събира оттук-оттам клюки и после да ги намества в една картинка. Можеше да вижда нещата под друг ъгъл и да схваща неща, които убягваха на други. Щом привърши с пилето, Том тутакси предложи единствения възможен начин да се измъкнат Айез Седай пред очите на стражите. Тогава цялата тази работа му се стори много лесна. За кратко. Но се появиха други пречки.
Джюйлин притежаваше същата способност да гледа на нещата по-засукано, сигурно заради дългото време, преживяно като хващач на крадци, и понякога Мат се срещаше нощем с него и Том в стаичката на двамата в жилищата на слугите, за да се помъчат да съставят ясен план как да преодолеят тези пречки. Виж, от тях Мат се потеше здраво.
На първата от тези срещи, в нощта след като Тилин замина, в стаичката нахлу Беслан, уж че търсел Том за нещо си. За съжаление преди това ги беше подслушал зад вратата и беше чул достатъчно, за да не могат да го изпързалят с някаква измислена историйка. И за още по-голямо съжаление пожела и той да участва. Дори им обясни как ще го направят.
— Бунт — заяви той и седна на трикракото столче между двете легла. Обзавеждането в препълнената стаичка се допълваше от умивалник с олющена бяла кана и леген, без огледало. Джюйлин седеше на ръба на едното легло по долна риза и гледаше безизразно, а Том се беше изтегнал на другото и оглеждаше намръщено кокалчетата на пръстите си. За Мат оставаше да се облегне на вратата и да пази да не нахълта още някой. Не знаеше да се смее ли, или да плаче. Явно Том знаеше за тази лудост от самото начало; затова толкова се стараеше да запази хладнокръвие. — Хората ще се вдигнат, щом им дам знак — продължи Беслан. — С приятелите ми уговорихме всички мъже в града. Всички са готови да се бият!
Мат въздъхна и отпусна тежестта си на здравия крак. Подозираше, че когато Беслан даде знак, ще се вдигнат само той и приятелите му. Повечето хора бяха по-склонни да приказват за бунт, отколкото да го вдигнат, особено срещу войници.
— Беслан, във веселчунските приказки конярите с вилите и хлебарите с дървените лопати се вдигат на бунтове и побеждават армии, защото искат да са свободни. — Том изсумтя толкова силно, че мустаците му се размърдаха. Мат не му обърна внимание. — В реалния живот конярите и хлебарите ги убиват. Познавам добрите войници само като ги видя, а сеанчанците са много добри.