— Ако освободим всички дамане заедно с Айез Седай, те ще се бият за нас! — настоя Беслан.
— Горе на тавана трябва да има най-малко двеста дамане, Беслан, и повечето от тях са сеанчанки. Освободи ги, и колкото и да не ти харесва, всички до една ще хукнат да си търсят сул-дам. Светлина, ние не можем да разчитаме дори на тези, които не са сеанчанки! — Мат вдигна ръка да спре протеста на Беслан. — Няма как да разберем на кои можем да разчитаме, а нямаме и време за това. А и да можехме, щеше да се наложи да избием останалите. Не съм готов да убия жена, чието единствено престъпление е, че носи нашийник. А ти? — Беслан извърна очи, но беше стиснал челюсти. Не искаше да се предаде.
— Дали ще освободим някоя дамане, или не — продължи Мат, — ако народът се вдигне, сеанчанците ще превърнат Ебу Дар в касапница. Те потушават бунтовете много сурово, Беслан. Много сурово! Можем да избием всички дамане на тавана и те ще доведат нови от лагерите. Майка ти ще се върне и ще завари жалки отломки, а главата ти ще стърчи забита на пика на градската стена. А скоро след това там ще отиде и нейната. Не си въобразяваш, че ще повярват, че не е знаела какво крои синът й, нали? — Светлина, дали наистина го знаеше? Тази жена беше достатъчно смела, за да го опита. Не допускаше, че е чак толкова глупава, но…
— Тя казва, че сме мишки — отвърна с горчивина Беслан. — Когато минават котките, мишките си кротуват. Не искам да съм мишка, Мат.
На Мат му поолекна.
— По-добре да си жив мишок, отколкото мъртъв, Беслан. — Което май не прозвуча съвсем дипломатично — Беслан го изгледа кисело, — но си беше чистата истина.
Оттогава подканяше Беслан да идва на сбирките им, макар и само за да го държи под око, но Беслан идваше рядко и се падна на Том да се постарае да охлажда плама на младежа когато и както може. Най-многото, в което можеше да убеди Беслан, бе да обещае, че ще даде сигнал за бунт едва след като те се махнат на месец път от града, за да не ги спипат. Това донякъде се уреди, макар и да не го задоволяваше. Всичко останало беше като да направиш две крачки и да се удариш в каменна стена. Или да се спънеш в тел.
Дамата на сърцето на Джюйлин, изглежда, много държеше на него. И изглежда, нямаше нищо против, че той смени тайренските си дрехи със слугинска зелено-бяла ливрея, нито че не спа две нощи, а мете пода недалече от стълбите, водещи към даманарника. Никой не се заглеждаше по един слуга, въртящ метлата, дори другите слуги. В Тарасинския палат имаше толкова много слуги, че не се познаваха и щом видеха мъж с метла, решаваха, че работата му е да я използва. Джюйлин изкара и два дни в метене, а накрая докладва, че сул-дам преглеждат даманарника най-напред сутрин и след това малко след като се стъмни, че през деня между двата прегледа може да ги няма и че нощем дамане остават сами.
— Подслушах една сул-дам да казва, че се радва, че не е в лагерите, където… — Излегнат върху тънкия дюшек, Джюйлин замълча и се прозя тежко. Том седеше на ръба на другото легло и за Мат остана столчето между двамата. Беше по-добре, отколкото да стои, но не много. Повечето хора по това време спяха. — Където трябвало да остава да пази през няколко нощи — продължи след малко хващачът на крадци. — Каза също така, че обича да оставя дамане да си поспят цялата нощ, за да са бодри на заранта.
— Значи трябва да се задействаме през нощта — измърмори Том и поглади белия си мустак. Нямаше нужда да добавя, че всичко, което се е задействало през нощта, може да привлече внимание.
Сеанчанците патрулираха из града и нощем, за разлика от градската стража. Стражата освен това беше податлива на подкупи, стига да не ги хванат сеанчанците.
— Намери ли най-после ай-дам, Джюйлин? — попита Мат. — Или роклите? С роклите едва ли е толкова трудно, колкото с ай-дам.
Джюйлин отново се прозя в шепа.
— Когато ги намеря, тогава. Не ги оставят да се въргалят по улицата, нали знаеш.
Том откри, че няма да е възможно просто да изведат дамане през портата. Или по-скоро, както честно си призна, разкрила му го беше Ризел. Изглежда, един от офицерите с висок ранг, отседнали в „Скитащата жена“, имаше много приятен глас и според нея пеел много забавно.
— Някой от Кръвта може да изведе дамане, без да му задават въпроси — поясни Том на следващата им сбирка. Този път и двамата с Джюйлин седяха на креватите. Мат беше започнал да мрази столчето. — Или поне няма да го питат много. На една сул-дам обаче й трябва заповед, написана и подпечатана от някой от Кръвта, офицер, който е от капитан нагоре или дер’сул-дам. Стражите при портите и на пристанището имат списъци на всички валидни печати в града, така че мога просто да преправя някой печат и смятам, че ще се приеме. Трябва ми копие от подходяща заповед с подходящия печат. Остава въпросът кои ще са нашите три сул-дам.