— Ризел, да речем, може да е едната — предложи Мат. Тя не знаеше какво замислят и ако й кажеха, можеше да е рисковано. Том й беше задавал какви ли не въпроси, уж че искал да разбере как живеят сеанчанците, и тя с голяма охота беше разпитвала сеанчанския си приятел, но едва ли щеше да я зарадва много възможността хубавичката й главица да кацне на острието на пиката. — А какво ще кажеш за господарката на сърцето ти, Джюйлин? — Имаше някаква идея за третата. Беше помолил Джюйлин да намери рокля за сул-дам, която да стане на Сетале Анан, въпреки че все още не бе имал възможност да й го предложи. Откакто Джолайн влезе в кухнята на „Скитащата жена“, беше се отбил само веднъж там, за да я накара да разбере, че прави всичко, което може. Тя естествено не разбра, но госпожа Анан успя да усмири гнева на Айез Седай, преди да се е разкрещяла. Можеше да стане идеална сул-дам за Джолайн.
Джюйлин помръдна неловко рамене.
— Достатъчно трудно ми беше да убедя Тера да избяга с мен. — Тя е… как да го кажа, плахичка засега. След време ще й помогна да го преодолее — знам как, — но не мисля, че е подходяща да се прави на сул-дам.
Том подръпна мустак.
— Едва ли Ризел ще напусне. Изглежда, толкова харесва пеенето на този генерал-прапоршчик лорд Ямада, че е решила да се венчае за него. — Старият веселчун въздъхна със съжаление. — Боя се, че този кладенец на сведения се изчерпа. — И край също така на пухкавата възглавничка на гърдите й, според изражението му. — Е, двамата пак помислете кои можем да помолим. И вижте дали не можете да се докопате до някое копие от ония заповеди.
Том успя да намери подходящите мастила и хартия и беше готов да имитира всякакъв почерк и печат. Към печатите се отнасяше с пренебрежение — според него всеки можел да подправи един печат с ряпа и нож. Виж, писането с чужд почерк така, че самият автор да помисли, че той го е писал, си беше истинско изкуство. Но никой от тях не успя да намери копие на заповеди с необходимия печат, които да прекопира. Също като ай-дам, сеанчанците не ги оставяха да се въргалят където им падне. Джюйлин, изглежда, също не бележеше особен прогрес с ай-дама. Две крачки напред — и каменна стена. А вече бяха минали цели шест дни, ей така. Оставаха четири. За Мат все едно шест години бяха минали след заминаването на Тилин и оставаха само четири часа, докато се върне.
На седмия ден Том спря Мат в коридора, докато той излизаше да поязди. Усмихнат все едно, че води най-невинен разговор, бившият веселчун сниши глас. Забързаните наоколо им слуги нямаше да чуят повече от мърморене.
— Според Ноал снощи голамът отново е убил някого. Заповядали са на Търсачите да намерят убиеца, ако се наложи да престанат да ядат и да спят, но да го направят, макар да не можах да разбера кой е издал заповедта. Дори фактът, че им е заповядано нещо, изглежда, е голяма тайна за тях. Но вече буквално си приготвят клещите и разпалват жарта.
Колкото и тихо да говореше Том, Мат все пак се озърна да не би някой да чуе. Единственият, когото видя, беше мършавият сивокос Нарвин, но той нито бързаше, нито носеше нещо. Старият слуга примига и се намръщи, като видя как Мат върти глава и се опитва да гледа едновременно във всички посоки. На Мат му се дощя да изръмжи, но вместо това се ухили обезоръжаващо, както само той знаеше, и Нарвин ги подмина навъсен. Мат беше сигурен, че този тип е виновен за първия опит да измъкнат Пипе от конюшнята.
— Ноал ли ти каза за Търсачите? — прошепна той невярващо, след като Нарвин се отдалечи.
Том махна пренебрежително с мършавата си ръка.
— Разбира се, че не. Само за убийството. Макар че, изглежда, чува какво шепнат и разбира какво значи. Рядък талант, от мен да знаеш. Чудно, дали наистина е бил в Шара — добави той разсъдливо. — Разправя, че… — Том се окашля, след като Мат го изгледа свирепо. — Добре де, за това по-късно. Имам си и други източници освен Ризел. Неколцина от тях са Ослушвачи. Ослушвачите, изглежда, наистина чуват всичко.
— Ти си говорил с Ослушвачи? — изскърца като несмазана панта гласът на Мат. Стори му се, че гърлото му е направо ръждясало!
— Няма нищо страшно в това, стига да не знаят, че ти знаеш — изкиска се Том. — Мат, при сеанчанците човек трябва да приеме, че всички са Ослушвачи. По този начин научаваш каквото искаш да разбереш, без да кажеш грешна дума на грешно ухо. — Окашля се и приглади мустак с толкова самоосъждаща усмивка, че едва ли не заслужаваше похвала. — Аз просто се познавам с двама-трима, които наистина са такива. Тъй или инак, малко повече информация никога не вреди. Искаш да се махнем преди да се е върнала Тилин, нали? Изглеждаш ми малко… занемарен… откакто тя замина.