Мат изстена.
Същата нощ голамът нанесе поредния си удар. Лопин и Нерим си бъбреха над пресните новини, докато Мат приключи със закуската. Твърдяха, че целият град ври и кипи. След последната му жертва, някаква жена, хората изведнъж започнали да свързват убийствата. Някакъв безумец се бил развилнял и по улиците през нощта излезли още сеанчански патрули. Мат бутна чинията настрана, загубил изведнъж апетит. Още патрули. И понеже това не стигаше, Сурот можеше да се върне преждевременно, ако разбереше за това, и да доведе и Тилин. В най-добрия случай можеше да разчита на още два дни. Стори му се, че ще повърне изяденото.
Останалата част от предобеда прекара крачейки — куцукайки, по-точно — по килима в спалнята на Тилин, без да обръща внимание на болката в крака. Мъчеше се да измисли нещо, каквото и да е, стига да му помогне да направи невъзможното в оставащите два дни. Болката всъщност беше понамаляла. Беше оставил тоягата за подпиране и всеки ден се напрягаше да укрепне. Смяташе, че ще може да измине пеша две-три мили без почивка. Е, поне без да почива дълго.
По обяд Джюйлин донесе единствената наистина добра вест, която беше чувал от цял Век. Всъщност не беше точно вест. Беше една платнена торба с две рокли, увити със сребърната каишка на ай-дам.
Глава 29
Друг план
Мазето на „Скитащата жена“ беше голямо и въпреки това изглеждаше претъпкано като стаичката на Том и Джюйлин, макар че вътре бяха само петима. Газената лампа, поставена на едно обърнато буре, мяташе парцаливи сенки. По-нататък цялото мазе беше потънало в сумрак. Пътечката между рафтовете и грубите каменни стени беше широка едва колкото да се изтъркаля буре по нея, но не по тази причина изглеждаше толкова претъпкано.
— Помолих те да ми помогнеш, а не да ми слагаш примка на шията — рече хладно Джолайн. След близо седмица под грижите на госпожа Анан, хранена с готвеното от Енид, Айез Седай вече не изглеждаше изнурена. Опърпаната рокля, в която Мат я видя за пръв път, я нямаше, сега тя бе с друга, от фина вълна, дори с малко дантелка на китките и под брадичката. На тази мигаща светлина лицето й беше наполовина скрито в сянка и изглеждаше освирепяла.
— Само нещо да се обърка — каквото и да е! — ще съм безпомощна!
Това повече нямаше да го търпи. Предлагаш да помогнеш от добро сърце — е, донякъде — и ето какво получаваш. Той буквално разтърси ай-дама под носа й. Каишката се изви в ръката му като дълга сребърна змия, просветна на смътната светлина на лампата, нашийникът, както и каишката, издрънчаха по пода, а Джолайн се сви и заотстъпва, да не би да я докоснат. Все едно че виждаше пред себе си усойница, така й се изкриви устата. Мат се зачуди дали ще й стане нашийникът — изглеждаше по-широк от тънкия й врат.
— Госпожа Анан ще ти го свали веднага щом те изведе извън стените — изръмжа той. — На нея поне вярваш, нали? Тя си заложи главата, за да те скрие тук. Казвам ти, няма друг начин! — Джолайн вдигна упорито брадичката си, а госпожа Анан измърмори ядосано.
— Не иска да го носи това — хладно заяви Фен зад гърба на Мат.
— Щом не иска да го слага, значи няма да го слага — заяви Блерик съвсем студено.
За двама толкова различни мъже, тъмнокосите Стражници на Джолайн бяха като две грахови зърна в гърне. Фен, с неговите тъмни очи и брадичка, с която камък можеше да ломи, беше малко по-нисък от Блерик и като че ли малко по-широк в гърдите и раменете, но двамата можеха да си сменят дрехите без проблем. Докато правата черна коса на Фен висеше почти до раменете му, то много късата коса на синеокия Блерик беше малко по-светла. Блерик беше шиенарец. Беше обръснал перчема си и бе оставил косата си да порасте, за да не се набива на очи, но това никак не му харесваше. Фен като салдеец като че ли не харесваше почти нищо — освен Джолайн. И двамата много харесваха своята Джолайн. Освен това двамата говореха еднакво, мислеха еднакво и се движеха еднакво. Носеха избелели ризи и прости вълнени елеци като пристанищни работници, които висяха почти до коленете им, но ако човек направеше грешката да ги вземе за работници, дори на слаба светлина, значи беше слепец. Денем в конюшните, където госпожа Анан ги беше накарала да работят… Светлина! Гледаха Мат както лъвове ще погледнат коза, която им се е озъбила. Той се движеше така, че винаги да ги вижда. Ножовете, скрити на различни места в дрехите му, бяха слаба утеха, особено ако двамата бяха зад гърба му.