— Като не искаш да послушаш него, Джолайн Мейза, ще слушаш мен. — С ръце на хълбоците, Сетале се нахвърли върху крехката Айез Седай и очите й засвяткаха. — Решена съм да те върна в Бялата кула, дори да се наложи да те бутам на всяка крачка! Може пък по пътя да ми покажеш най-сетне какво е да си Айез Седай. Но ще ми стигне да видя в теб поне една пораснала жена. Досега съм видяла само една новачка, която ми хленчи в креватчето си и циври като сополиво момиченце!
Джолайн я зяпна с кафявите си очи, които не можеха да се ококорят повече, сякаш не вярваше на ушите си. Мат впрочем също не беше сигурен дали да вярва на своите. Ханджийките не стискаха Айез Седай за вратовете. Фен изпръхтя, а Блерик изломоти нещо, което не прозвуча много одобрително.
— Няма нужда да стигаш с това по-далече от очите на стражата на портата — припряно заговори Мат на Сетале, надявайки се да предотврати избухването, което сигурно замисляше Джолайн. — Криеш лицето си с качулката, и толкова… — Светлина, трябваше да й намери и наметало! Е, щом Джюйлин можа да намери ай-дам, можеше да открадне и едно проклето наметало. — … Стражите ще видят в теб само една сул-дам. Можеш да се върнеш тук преди призори, никой няма да разбере. Освен ако не държиш да си носиш брачния нож. — Мат се засмя на шегата си, но тя — не.
— Смяташ, че мога да се задържа някъде, където жени са превърнати в животни само защото могат да преливат ли? — ядосано го попита тя и застана срещу него. — Смяташ, че мога да си оставя семейството ли? — Очите й пламтяха. Честно казано, той не беше обмислял този въпрос. Той самият, разбира се, искаше да види всички дамане свободни, но нея какво я интересуваше? Явно не беше безразлична обаче: ръката й се плъзна към дръжката на дългата крива кама, затъкната в колана й, и я погали. Ебударките не понасяха обидите и в това отношение поне тя бе станала чиста ебударка. — Започнах да пазаря продажбата на „Скитащата жена“ два дни след идването на сеанчанците, след като разбрах какво представляват. Трябваше да предам всичко на Лидел Елонид още преди дни, но се въздържах, защото Лидел нямаше да очаква, че ще намери една Айез Седай в мазето. Когато станете готови за тръгване, мога да предам ключовете и да тръгна с вас. Лидел вече губи търпение — добави многозначително тя през рамо към Джолайн.
„А златото?“ — поиска му се да я попита възмутено. Лидел дали щеше да му позволи да си го вземе? Но това, което го задави, беше другата възникнала пречка. Мат изведнъж се видя обкръжен от цялото натрапено му семейство на госпожа Анан, в това число женените й синове и дъщери с децата им и сигурно по няколко лели, стринки, вуйчовци, чичовци плюс техните деца и така нататък. Тя самата можеше да е отдалече, но мъжът й имаше роднински връзки с целия проклет град. Блерик го плесна по гърба толкова силно, че той се олюля.
Мат му показа зъбите си с надеждата, че шиенарецът го е взел за благодарна усмивка. Чертите на Блерик не се промениха. Проклетите Стражници! Проклетите Айез Седай! И трижди проклетите ханджийки!
— Госпожо Анан — заговори той предпазливо, — начинът, по който смятам да се измъкна от Ебу Дар, не допуска толкова много хора. — Още не беше й казал за трупата на Лука. В края на краищата имаше опасност да не успее да го уговори. А колкото повече се окажеха хората, за които трябваше да убеди Лука да ги вземе, толкова по-трудно щеше да е. — Върнете се тук след като сме напуснали града. Ако ви се наложи да напуснете, вземете някоя от рибарските лодки на мъжа си. Но бих ви посъветвал да изчакате няколко дни. Около седмица, да речем. Щом сеанчанците разберат, че липсват две дамане, ще следят всеки и всичко, което се опита да напусне.
— Две ли? — намеси се рязко Джолайн. — Теслин и коя друга?
Мат се намръщи. Не мислеше да го издава. Опърничава, сприхава, своенравна и разглезена бяха най-подходящите думи, които му идваха по адрес на Джолайн. Всичко, което можеше да я накара да помисли, че ще е още по-трудно, че е по-възможно да доведе до провал, можеше да се окаже достатъчно да реши да опита някакъв свой още по-безумен план. Нещо, което безспорно щеше да попречи на неговия. Със сигурност щяха да я хванат, ако се опиташе сама да избяга, и щеше да се възпротиви и да се бие. А щом сеанчанците разберяха, че в града под носа им се крият Айез Седай, щяха още повече да усилят проклетите си издирвания на марат’дамане, както и патрулите си по улиците — повече, отколкото вече бяха изкарали заради „побъркания убиец“. И най-лошото: щеше да стане много по-трудно да се излезе през портите.