— Едесина Азедин — отвърна той с неохота. — Нищо повече не знам за нея.
— Едесина — повтори замислено Джолайн и на гладкото й чело се появи тънка бръчица. — Чувала съм, че тя е… — Каквото и да беше чувала веднага си затвори си устата и го изгледа много свирепо. — Държат ли и други Сестри? Щом ще се спасява Теслин, няма да им оставя нито една Сестра!
Мат едва не зяпна. Своенравна и глезена ли? Пред него стоеше истинска лъвица, по нищо не отстъпваща на Блерик и Фен.
— Повярвай ми, няма да оставя една Айез Седай в даманарника, освен ако тя сама не иска да остане — заяви той с колкото можа повече ирония. Опърничава си беше все пак. Току-виж настояла да измъкне и другите две като Пура. Светлина, изобщо не трябваше да се забърква с Айез Седай и не му трябваха тъпите древни спомени, за да го съобрази! Неговите му стигаха, благодарим.
Фен го сръга с пръст в лявото рамо.
— Внимавай как говориш! — предупреди го Стражникът. Блерик го сръга в другото рамо.
— Не забравяй с кого говориш!
Джолайн само изсумтя.
Мат усети, че на тила му се отхлаби един възел — там, където би посякла брадвата на палача. Айез Седай можеха да си кривят думите с другите хора; но не очакваха други да им пробутват техните номера.
Обърна се към Сетале.
— Госпожо Анан, сигурно разбирате, че лодките на мъжа ви са много по-добре от…
— Може и така да е — прекъсна го тя, — само че Дасфер отплава с десет от лодките си и с всичките ни близки преди три дни. Предполагам, че ще си има разправии с гилдията — ако изобщо се върне, разбира се. Няма право да кара пътници. Тръгнали са покрай брега за Иллиан, където ще ме чакат. Всъщност не се каня да ходя в Тар Балон, нали разбираш.
Този път Мат не можа да скрие гримасата си. Смяташе да заложи на рибарските лодки на Джасфер Анан, ако не успее да убеди Лука. Вярно, опасен избор, повече от опасен. Налудничав най-вероятно. Онези сул-дам на пристанището сигурно щяха да поискат да проверят всяка заповед, отпращаща дамане на рибарски лодки, особено през нощта. Но лодките винаги бяха стояли някъде в тила му. Ами просто щеше да извие здраво ръцете на Лука — толкова здраво, колкото се наложи.
— Оставила си близките си да тръгнат в такова време? — В гласа на Джолайн се смесиха неверие и упрек. — Когато се вдигат най-страшните бури?
С гръб към Айез Седай, госпожа Анан вдигна гордо ръка, но с гордост не от самата себе си.
— На Дасфер бих доверила да отплава и сред зъбите на цимарос, ако потрябва. Вярвам му толкова, колкото ти на своите Стражници, Зелена. И повече.
Джолайн изведнъж се намръщи, вдигна лампата от желязната стойка и пристъпи да освети по-добре лицето на ханджийката.
— Ние с теб да не би да сме се срещали някъде преди? Понякога гласът ти ми звучи познато.
Вместо да отговори, Сетале взе ай-дама от Мат и заопипва дебелата сегментирана гривна в единия край на сребърната каишка. Цялото нещо беше направено на сегменти, толкова хитроумно натъкмени един в друг, че човек не можеше да разбере как е сглобено.
— Я по-добре да направим пробата.
— Проба ли? — обади се Мат.
— Не всяка жена може да бъде сул-дам. Би трябвало вече да го знаеш. Имам надежда, че мога, но не е зле да го пробваме сега, а не в последния момент. — Тя се начумери над закопчаната гривна и я завъртя в ръцете си. — Да знаеш случайно как се отваря това? Аз не виждам дори къде се отваря.
— Да — плахо отвърна Мат. Единствения път, когато бе говорил със сеанчанец за сул-дам и дамане, го подпита много предпазливо как ги използват в битка. Никога не се беше замислял как избират сул-дам. Можеше да се наложи да се бие с тях — древните спомени почти не го оставяха да мисли за нещо друго освен за проклетите битки, — но определено не се канеше да си наема сул-дам. — Я да видя. — Вместо да… Светлина!
Закопчалките бяха проста работа, а гривната се оказа съвсем много проста. Само да завъртиш на подходящите места, нагоре и надолу, не съвсем срещу самата каишка, а малко на верев. Можеше да го направи с една ръка и гривната се откопча още на първото превъртане с металическо щракване. Нашийникът, виж, се оказа малко по-засукан и трябваха и двете ръце. Той го прихвана с пръсти на подходящите места от двете страни при съединяването с каишката и дръпна рязко, като продължаваше да натиска с пръсти. Нищо не стана, докато не изви двете части в обратна посока. И тогава те се разделиха точно до каишката с по-силно щракване от гривната. Просто. Как иначе, след като си беше играл с него цял час в палата въпреки видяното от Джюйлин, което уж трябваше да му помогне. Тук обаче никой не го похвали. Никой не погледна дори на него като на човек, направил нещо, което те не могат!