— Друго време едва ли ще имаме — засмя се Домон, стовари тежката си ръка на раменете на Мат и го извърна към „Скитащата жена“.
Освен да се сбие, като че ли нямаше друг начин да се отърве от него, затова Мат тръгна. Боят с юмруци насред площада не беше най-добрият начин да не те забележат. Пък и бездруго не беше никак сигурен, че ще надвие. Домон изглеждаше дебел, но тлъстините само покриваха здрава, мускулеста плът. От друга страна, едно пиене нямаше да му дойде зле. Освен това Домон не беше ли нещо като контрабандист? Сигурно знаеше пътечки, извеждащи от Ебу Дар, които други не знаят, и можеше да му ги разкрие, ако го подпита внимателно. Особено на чаша вино. В джоба си имаше тлъста кесия със злато и нямаше нищо против да я похарчи, за да напие този дебелак като цигулар на Слънцеднева. Пияните мъже ставаха приказливи.
Домон го помъкна през гостилницата, кланяйки се наляво и надясно на офицери, които едва го поглеждаха, но не влезе в кухнята, където Енид можеше да им отдели някоя пейка в ъгъла. Вместо това поведе Мат нагоре по стълбището без перила и накрая го пъхна в една стая в дъното на хана, Мат мислеше, че Домон просто се кани да си вземе палтото и наметалото. Огънят, пращящ в камината на стаята, топлеше добре, но на Мат изведнъж му стана по-студено, отколкото навън.
Щом затвори вратата, Домон застана разкрачен пред нея с ръце на гърдите и каза като някой херолд:
— Намираш се пред капитана на Зеленото, лейди Егеанин Тамарат. — След което добави с по-нормален тон: — Тоя тук е Мат Каутон.
Мат погледна високата жена, седяща вдървено на един стол с кожена облегалка. Роклята й с плохи днес беше светложълта и над нея носеше халат, извезан на цветчета, но си я спомни добре. Бледото й лице беше сурово, а очите — хищни като на Тилин. Само че, подозираше Мат, Егеанин не си падаше много по целувките. Дланите й бяха крехки, но покрити с мазоли като на човек, въртящ често меча. Не успя да попита какво става тук, нито се наложи.
— Моят со’джин твърди, че не се боиш от опасностите, Мат Каутон — рече тя веднага щом Домон млъкна. Бавният й, провлечен сеанчански говор прозвуча категорично и заповедно, но какво да я правиш — нали беше от Кръвта. — Трябват ми такива мъже, за да попълня екипаж на кораб, и ще платя добре в злато, не в сребро. Ако познаваш други като теб, ще ги наема. Но ще трябва да могат да си държат езиците. Моята работа си е моя. Бейл ми спомена още две имена. Том Мерилин и Джюйлин Сандар. Ако някой от тях е в Ебу Дар, мога да използвам и техните дарби. Те ме познават и знаят, че могат да ми доверят живота си. Както и ти, господин Каутон.
Мат седна на втория стол в стаята и отметна наметалото си. Не му се полагаше да сяда дори при някой от по-низшата Кръв — а че тя беше такава, показваше го тъмната й, подрязана на паница коса и лакираните в зелено нокти на кутретата й — но трябваше да помисли.
— Имате кораб? — попита той, главно за да спечели време, и тя отвори уста сърдито. Човек трябваше много да внимава, когато задава въпроси на някой от Кръвта.
Домон изпръхтя и поклати глава, и за миг му се стори още по-ядосан от нея, но после строгото й лице се отпусна. От друга страна, очите й се забиха в Мат като клинове и тя се надигна разкрачена и с ръце на хълбоците.
— Ще имам кораб най-късно до края на пролетта, веднага щом ми донесат златото от Канторин — рече му тя с леден глас.
Мат въздъхна. Да измъкне три Айез Седай на кораб на сеанчанка… трудна работа. Направо невъзможна.
— Откъде познавате Том и Джюйлин? — Домон, разбира се, можеше да й е казал за Том, но откъде, в името на Светлината, можеше да познава Джюйлин?
— Много питаш — сряза го тя и извърна глава. — Боя се, че всъщност не мога да те използвам. Бейл, изведи го. — Последното си беше най-категорична заповед.
Домон обаче не тръгна към вратата.
— Кажи му — подкани я той. — Рано или късно ще трябва да научи всичко, иначе ще те постави в още по-голяма опасност. Кажи му.
Дори за со’джин май си пресоли манджата. Сеанчанците страшно държаха имуществото да си знае мястото. Както и всеки друг, впрочем. По-твърда от това Егеанин едва ли можеше да изглежда.
Много твърда изглеждаше в първия момент, но в следващия — вече не.
— Оказах им малка помощ веднъж в Танчико — каза тя. — И на две жени, които, бяха с тях, Елейн Траканд и Нинив ал-Мийра. — Очите й се приковаха напрегнато в лицето му да видят дали случайно не ги познава.
Гърдите на Мат се стегнаха. Не беше болка, а по-скоро като да гледаш коня, на който си заложил в надбягване, как тегли към финалното въже с останалите плътно до него и съмнението да разяжда ума ти. Какво, в името на Светлината, бяха забъркали Нинив и Елейн в Танчико, че да им трябва помощ от сеанчанка, и да я получат при това? Том и Джюйлин си бяха мълчали като риби за подробностите. Все едно, сега всичко това беше без значение. Егеанин търсеше мъже, които могат да си държат езика зад зъбите и не се боят от опасностите. Тя самата беше в опасност. Малко неща можеха да са опасни за особа от Кръвта, освен другите от Кръвта и…