— Значи, аз лично няма да си троша зъбите с този ай-дам за мъже — каза той. — Някой, предполагам, се е сетил да… му каже? — Цветовете светнаха. Сигурно можеше просто да ги пренебрегне или да свикне с тях. Изчезнаха още щом се появиха и този път не го заболя. Просто не обичаше неща, които не разбира. Особено когато можеше да имат нещо общо със Силата. Сребърната лисича глава под ризата му сигурно го предпазваше от Силата, но в тази защита имаше толкова дупки, колкото в личните му спомени.
— Не бих казал, че сме в редовна връзка — сухо отвърна Том и размърда вежди. — Предполагам, че Елейн и Нинив са намерили някакъв начин да го уведомят, ако го смятат за важно.
— Че защо? — каза Джюйлин, наведе се да си свали ботуша и изпъшка. — Онова нещо е на дъното на морето. — Намръщи се и хвърли ботуша в ъгъла при роклите. — Ще ни оставиш ли да поспим тая нощ, Мат? Не мисля, че следващата нощ ще можем, и искам да си отспя.
Същата нощ Мат предпочете да спи в леглото на Тилин. Не заради дните прежни. Тази мисъл го накара да се разсмее, но в този смях нямаше нищо весело, приличаше повече на хленч. Просто мекият пухен дюшек и възглавниците бяха за предпочитане пред сеното в плевника, когато човек не знае кога ще си поспи прилично следващия път.
Бедата беше в това, че не можеше да заспи. Лежеше в тъмното с ръка под главата и с намотаната на китката му каишка на медальона, готов да го протегне в случай, че голамът изпълзи през процепа под вратата, но не голамът го държеше буден. Не можеше да спре да превърта плана в главата си. Беше добър план, и прост. Толкова прост, колкото можеше да е при тези обстоятелства. Само дето нито една битка не се развиваше по план, дори най-добрата. Великите пълководци печелеха слава не толкова с това, че съставят брилянтни планове, а защото все пак успяваха да постигнат победа, след като плановете им се разкапят. Така че, когато утринната светлина озари прозорците, той все още лежеше буден, превърташе медальона между пръстите си и се мъчеше да измисли какво може да се обърка.
Глава 30
Тежки студени капки
Денят изгря студен, със сиви облаци, които скриваха вдигащото се слънце, и с ветрове откъм Морето на бурите, от които стъклата в касите на прозорците дрънчаха. В сказанията това не беше ден, подходящ за велики спасения и бягства. Беше ден, подходящ за убийства. Неприятна мисъл, когато се надяваш да доживееш до следващото утро. Но планът наистина беше прост. След като имаше подръка и сеанчанската Кръв, нищо не можеше да се обърка. Мат упорито се стараеше сам да се убеди в това.
Докато се обличаше, Лопин му донесе закуската — хляб, шунка и някакъв твърд кашкавал. Нерим сгъваше последните дрехи, които трябваше да се занесат в хана, в това число и няколко ризи, които Тилин беше поръчала да му ушият. Ризите в края на краищата си бяха добри и Нерим заяви, че можел да направи нещо с дантелата, макар че както обикновено прозвуча все едно, че предлага да му ушие погребален саван. Печалният дребосък боравеше ловко с иглата и Мат го знаеше — нали точно той беше зашил повечето му рани.
— Двамата с Нерим ще изведем Олвер през боклучарската портичка отзад — повтори наизуст с преувеличено търпение и с ръце на кръста Лопин. Слугите в палата рядко пропускаха ядене и това тъмно тайренско палто му стоеше по-впито от всякога върху кръглия корем. Впрочем и задницата на палтото не му висеше както преди. — Там никога не се мяркат други освен стражите, докато следобед не тръгнат колите с боклука, а те са свикнали да ни виждат как изнасяме нещата на милорд, така че няма да ни обърнат внимание. При „Скитащата жена“ ще приберем златото на милорд и другите дрехи на милорд, а Метвин, Фергин й Гордеран ще ни срещнат с конете. Рано следобед ние с Червеноръките ще изведем младия Олвер през портата за Дал Ейра. Лотарийните жетони за конете, включително за товарните животни, са в джоба ми, милорд. Има една изоставена конюшня на Великия северен път, на около миля от „Небесния кръг“, където ще изчакаме, докато се видим с милорд. Вярвам, че добре съм запомнил указанията на милорд?
Мат глътна последното парче от коравия кашкавал и изтупа дланите си.
— Да не мислиш, че ще те прислушвам сто пъти? — каза той и се напъха в палтото си. Обикновено тъмнозелено палто. За работа като днешната човек трябваше да се облече простичко. — Искам само да се уверя, че го знаеш наизуст. Запомни, ако не ме видите до утре заран, продължавате, докато намерите Талманес.
Тревогата щеше да се вдигне при сутрешния преглед в даманарника и ако дотогава не се измъкнеше от града, очакваше да види дали късметът му не свършва до брадвата на палача. Бяха му казали, че е обречен да умре и отново да оживее — пророчество или нещо подобно, — но беше съвсем сигурен, че това вече е ставало веднъж.