Неколцина закимаха.
Товейн се отдръпна. Нинив ал-Мийра. Често беше чувала това име, след като се върна в Кулата. Друга избягала Посветена, още една от онези, които Елайда искаше повече, отколкото се полага при обичайното желание да се заловят бегълки. При това от същото село като ал-Тор. И по някакъв начин свързана с Логаин. Това можеше да доведе до някаква следа. Но нов вид Церене? Прилагано от Посветена? Това беше невероятно и граничеше с невъзможното, но тя се беше натъквала на невъзможности и преди, затова заглуши съмненията си. Забеляза, че Габрел също слуша внимателно. И че я следи с крайчеца на окото си.
— Имаме проблем с някои от мъжете от Две реки, Логаин — каза Винчова. Гладкото му лице се изчерви от яд. — Казвам „мъже“, но тези двамата са момчета, най-много на по четиринайсет! На колко точно — не казват. — Той самият едва ли беше година-две по-голям, брада още нямаше по базите си. — Беше престъпление да ги доведем тук.
Логаин поклати глава, но не можа да се разбере дали от гняв, или от съжаление.
— Чувал съм, че Бялата кула прибира дванадесетгодишни момичета. Наглеждайте хората от Две реки колкото можете. Без да ги глезите, иначе другите ще се обърнат срещу тях, но се погрижете да не направят някоя глупост. На лорд Дракона може да не му хареса, ако избием твърде много хора от родния му край.
— Доколкото разбирам, едва ли изобщо го интересува — измърмори един мършав мъж. Мурандийскйят говор кънтеше силно в устата му, макар че свирепо завитите му нагоре мустаци издаваха ясно откъде е. Въртеше сребърна монета между пръстите си и изглеждаше не по-малко съсредоточен в това, отколкото в Логаин. — Чувах, че самият лорд Дракон е казал на М’Хаил да обере всичко мъжко в тия Две реки, което може да прелива, до последното пале. След толкова, колкото доведе, чак се изненадвам, че не докара и петлетата и агнетата им. — Иронията му се посрещана с кикот, но суровият тон на Логаин го сряза като бръснач.
— Каквото е наредил лорд Драконът, това ще е. Надявам се, че заповедите ми са ясни. — Този път всички закимаха, а някои замърмориха: „Да, Логаин“ и „Както кажеш, Логаин“.
Товейн побърза да заличи язвителната усмивка от устните си. Невежи простаци. Кулата приемаше момичета под петнадесет само ако вече бяха започнали да преливат. Другото обаче беше интересно. Пак Две реки. Всички твърдяха, че ал-Тор е обърнал гръб на родния си край, но тя вече не беше толкова сигурна. Защо Габрел я гледаше така?
— Снощи — каза Сандомир — научих, че Мизраил взима частни уроци при М’Хаил. — И самодоволно поглади острата си брадичка, все едно че им е показал някакъв много скъп камък.
Сигурно беше така, но Товейн не разбра какъв е видът на камъка. Логаин кимна замислено. Другите се спогледаха мълчаливо. А тя прехапа устни от безсилие. Твърде често ставаше точно така — неща, които не виждаха смисъл да обсъждат — или се бояха? — и тя не ги разбираше. Винаги имаше чувството, че тези скъпоценни камъни са скрити, само на една ръка разстояние, но недостижими за нея.
Един едър кайриенец, който едва стигаше до гърдите на Логаин, отвори уста, но дали за да защити Мизраил, който и да беше той, тя така и не разбра.
— Логаин! — Велин Каджима тичаше запъхтян по улицата и звънците по черните му плитчици дрънчаха. Още един Вречен, мъж на средна възраст и почти непрекъснато усмихнат. И той беше там, когато Логаин я плени. Каджима беше обвързал Дженаре. Беше почти останал без дъх, когато се провря пред останалите — и вече не се усмихваше.
— Логаин — промълви той задъхано, — М’Хаил се е върнал от Кайриен и е написал нови дезертьори на дъската при палата. Няма да повярваш кои са имената! — Избълва списъка на един дъх, а възклицанията на останалите попречиха на Товейн да схване повече подробности.
— Вречени са дезертирали и преди — измърмори кайриенецът, след като Каджима свърши, — но никога ашамани. А сега седем наведнъж?
— Ако не ми вярвате… — почна Каджима и ги огледа придирчиво. Беше доскорошен данъчен чиновник от Арафел.
— Вярваме ти — успокои го Генхалд. — Но Гедвин и Торвал са хора на М’Хаил. Рочаид и Кисман също. Защо ще дезертират? Той им даде всичко, което може да поиска дори крал.
Каджима поклати раздразнено глава и звънченцата по косата му запяха.
— Знаете, че списъкът никога не дава обяснение. Само имена.
— Голяма работа — изръмжа Курин. — Поне се отървахме. Ако не трябваше сега да ги ловим.
— Аз за другите не мога да разбера — вметна Сандомир. — Бях при Думайски кладенци. Сам видях как лорд Дракона ги избираше след това. На Дашива както винаги главата му се рееше в облаците. Но Флин, Хопвил, Наришма? По-задоволени хора от тях не съм виждал. Като агнета, пуснати в хамбара при ечемика.