— Разбира се, милорд — отвърна Лопин. — Ще стане така, както заповяда милорд.
— Ами да, милорд — измънка Нерим погребално, както винаги.
— Милорд заповядва, ние се подчиняваме.
Мат подозираше, че лъжат, но два или три дни чакане нямаше да им навредят, а дотогава трябваше да разберат, че няма да дойде. Метвин и другите двама войници щяха да ги убедят, ако се наложи. Тия тримата може и да следваха Мат Каутон, но не бяха толкова глупави, че да си изпънат вратовете на дръвника само защото неговата глава вече е паднала. Неясно защо, Мат не беше толкова сигурен за Лопин и Нерим.
Олвер не беше толкова разстроен, че ще остави Ризел, колкото се боеше Мат. Той повдигна въпроса, докато помагаше на момчето да си стегне вещите, за да ги отнесат в хана. Всички неща на Олвер бяха спретнато подредени на тясното легло в някогашната „стая за цупене“, всъщност малката дневна на някогашните покои на Мат.
— Тя ще се венчава, Мат — обясни търпеливо Олвер, сякаш обясняваше на някой, който не разбира очевидното. Отвори една тясна кутийка, подарена му от Ризел, само колкото да се увери, че перото му от червен ястреб е непокътнато, щракна капачето и я пъхна в кожената торба, която щеше да носи на рамо. Прояви грижа за перото колкото за кесията си с двайсет златни крони и шепа сребърници. — Не мисля, че съпругът й ще одобри да продължи да ме учи на четене. И аз ако й бях съпруг нямаше да го одобря.
— О, ясно — каза Мат. Наумеше ли си нещо, Ризел действаше бързо. Бракът й с генерал-прапоршчик Ямада беше публично обявен предния ден и щеше да се извърши на следващия, въпреки че според обичая беше редно да изчакат няколко месеца. Ямада сигурно беше добър военачалник — Мат не знаеше, — но пред Ризел и великолепните й гърди се беше оказал безпомощен. Днес правеха оглед на едно лозе в хълмовете на Рианон, което младоженецът се канеше да й купи като брачен дар. — Просто си помислих, че може да поискаш да… де да знам… да я вземеш с нас или нещо такова.
— Не съм дете, Мат — сухо отвърна Олвер. Уви с ленен плат корубата си от костенурка и също я пъхна в торбата. — Но ще играеш с мен на змии и лисици, нали? Ризел много обичаше да си играем, а на теб все не ти остава време. — Въпреки дрехите, които Мат увиваше в едно наметало, за да отидат в товарния кош, момчето си имаше в торбата чифт панталони и няколко чисти ризи. Както и играта на змии и лисици, която му беше изработил баща му. Човек е по-малко готов да загуби онова, което го прави личност, а Олвер беше загубил повече за своите десет години, отколкото повечето хора за цял живот. Но все още вярваше, че можеш да спечелиш на змии и лисици, без да нарушиш правилата.
— Ще играя — обеща Мат. И щеше да играе, стига да успееше да се измъкне от града. Той самият определено нарушаваше доста правила, за да си е заслужил победа. Ти само се грижи за Вятър, докато дойда. — Олвер се ухили широко, а за него това означаваше много широко. Момчето обичаше дългокракия сив кон толкова, колкото обичаше змии и лисици.
За съжаление, Беслан също смяташе, че можеш да спечелиш на змии и лисици.
— Тази нощ — изръмжа той, крачейки нагоре-надолу пред камината в дневната на Тилин. Очите му бяха толкова студени, че изпиваха цялата топлина от огъня, а ръцете му бяха стиснати зад гърба, сякаш искаше да ги задържи по-далече от дръжката на меча си. Цилиндърът-часовник с гемите върху гравираната на вълни полица удари четири пъти за втория час на утрото. — Ако ме беше предупредил преди няколко дни, щях да подготвя нещо страхотно!
— Не искам нищо страхотно — каза Мат. Всъщност той не му беше поискал нищо, но Беслан случайно бе видял малко преди това Том да се промъква тайно в конюшнята на „Скитащата жена“. Том беше отишъл да поразвесели Джолайн, докато Егеанин й доведе сул-дам, да й успокои нервите и да я позабавлява с ухажванията си, но причината да посети хана можеше да е всякаква. Е, може би не чак всякаква при толкова сеанчанци вътре, но няколко причини поне можеше да има. Само че Беслан се нахвърли на единствената възможна според него като паток на бръмбар и не искаше да го оставят настрана. — Ще е достатъчно, ако неколцина от приятелите ти запалят някой склад от тези, които сеанчанците натъпкаха на Крайбрежния път. И не забравяй, да е след полунощ. По-добре да е час по-късно, отколкото по-рано. — С повечко късмет до полунощ щеше да е извън града. — Това ще им привлече вниманието на юг, а както знаеш, загубата на складове ще ги уязви.