— Казах, че ще го направя — отвърна кисело Беслан, — но не ме убеждавай, че паленето на складове е голям подвиг.
Мат се облегна на стола, отпусна ръце на резбованите като бамбук облегалки и се намръщи. Златният пръстен с печата задрънча неприятно върху позлатеното дърво, когато забарабани с пръсти.
— Беслан, когато тези пожари пламнат, теб ще те видят в някой хан, нали? — Мъжът изкриви лице. — Беслан?
Беслан вдигна ръце.
— Знам, знам. Не трябва да излагам мама на опасност. Ще ме видят. Към полунощ ще съм пиян като мъж на ханджийка! Можеш да се обзаложиш, че ще ме видят! Само дето не е много героично, Мат. Аз съм във война със Сеанчан, все едно дали мама не е.
Мат се постара да не въздъхне. Почти успя.
Нямаше как да се скрие, че Червеноръките извеждат коне от конюшните, разбира се. На два пъти тази заран той забеляза слугини, които си подаваха монети, и двата пъти жената, която ги даваше, го изгледа сърдито. Въпреки че Ванин и Харнан се бяха скатали добре в дългите бараки край конюшните, целият палат знаеше, че Мат Каутон скоро ще си тръгва, и облозите вече се плащаха. Трябваше само да се погрижи никой да не разбере колко скоро, преди да е станало късно.
Вятърът набра сила в разгара на утрото, но му доведоха оседлания Пипе и той започна нескончаемите си обиколки из двора на конюшните, поприсвит в седлото и плътно загърнат в наметалото. Яздеше по-бавно от обикновено, тъй че копитата на Пипе кънтяха тежко по каменната настилка. От време на време поглеждаше с кисела физиономия към сгъстяващите се тъмни облаци в небето и клатеше глава. Не, Мат Каутон не обичаше да излиза навън в такова време. Мат Каутон би предпочел да си остане на топло и сухо, докато небесата се изчистят, тъй де.
Сул-дам, които развеждаха дамане в своя кръг из двора, също знаеха, че скоро ще тръгва. Слугините сигурно не говореха пряко със сеанчанките, но когато една жена знае нещо, всички други жени на миля околовръст го научават много скоро. Горски пожар не изпепелява сухите дървета толкова бързо, колкото клюката се разпространява сред жените. Една висока русокоса сул-дам го погледна и поклати глава. Друга сул-дам, ниска и пълна, се изсмя на глас, Той беше само „Играчката на Тилин“.
Сул-дам не го безпокояха, но Теслин — да. През последните няколко дни до тази заран не я беше виждал сред извежданите на разходка дамане. Днес сул-дам бяха оставили наметалата си да плющят на вятъра, но дамане се бяха загърнали плътно. Само наметалото на Теслин се мяташе насам-натам забравено и тя залиташе там, където настилката бе малко по-неравна. Очите й светеха широко отворени и пълни с тревога. От време на време поглеждаше крадешком закръглената чернокоса сул-дам, държаща другия край на сребърната каишка, и облизваше колебливо устни.
Коремът на Мат се сви на топка. Къде се беше дянала решимостта й? Ако бе готова да превие врат и да…
— Всичко наред ли е? — каза Ванин, щом Мат се смъкна от седлото и му подаде юздите на Пипе. Дъждът беше завалял на тежки студени капки и сул-дам побързаха да приберат подопечните си на сухо, като се смееха и подтичваха да не се намокрят. Някои дамане също се смееха и този звук смрази кръвта му. Ванин не даде повод някой да се зачуди защо стоят под дъжда и си говорят. Дебелакът се наведе да вдигне левия преден крак на Пипе и заоглежда подковата. — Изглеждаш малко по-настръхнал от обикновено.
— Всичко е точно — увери го Мат. Болката в крака и бедрото пулсираше като болен зъб, но той почти не я забелязваше, както и усилващия се дъжд. Светлина, ако Теслин се бе огънала… — Само не забравяй. Ако чуеш тази нощ викове в палата или нещо, което подсказва неприятности, двамата с Харнан няма да чакате. Веднага излизате и намирате Олвер. Той ще е в…
— Знам къде ще е. — Ванин пусна крака на Пипе, изправи се и се изплю през дупката между зъбите си. По лицето му потекоха капки дъжд. — Харнан не е толкова глупав, че сам да си обува ботушите, а и аз знам какво да правя. Ти само гледай да свършиш твоята част и дано да ти проработи късметът. Хайде, момчето ми — обърна се той с много повече топлина към Пипе. — Приготвил съм ти хубав овес. И чудесна рибена яхния за мен.
Мат знаеше, че и той трябва да хапне, но имаше чувството, че е глътнал камък и няма място за храна. Закрета към покоите на Тилин, хвърли на един от столовете прогизналото наметало и постоя малко втренчен в ъгъла, където до неизпънатия лък беше подпряно копието му с черната дръжка. Смяташе да се върне за ашандарей в последния момент. Когато тръгнеше, всички от Кръвта трябваше да са си легнали, както и слугите, а навън да са останали будни само стражите, но нямаше да рискува да го видят с него преди да се наложи. Дори сеанчанките, които го наричаха „Играчката“, щяха да обърнат внимание, че е понесъл из коридорите оръжие, и то посред нощ. Смяташе да си вземе и лъка. Извън Две реки беше невъзможно да се намери добро тисово дърво, а освен това ги режеха много къси. Без тетива един добър лък трябваше да е две педи по-висок от мъжа, който го изпъва. Но май се налагаше да го остави в края на краищата. Щяха да му трябват и двете ръце, за да развърти ашандарей, ако се стигнеше до това, а мигът, нужен, за да пусне лъка, можеше да се окаже мигът, в който ще го убият.