Двете със Сета знаеха къде е одаманена всяка отделна дамане и макар да не бързаха, не се и забавиха, а тръгнаха направо навътре в тавана, сигурно заради Домон, който пристъпваше плътно зад тях. Картинката не му вдъхваше много увереност, но ако желанията бяха коне, то просяците щяха да яздят. Човек трябваше да се оправя с каквото му е подръка. Особено когато нямаш избор.
Егеанин още веднъж го погледна сурово, отново изръмжа, но този път без думи, след което енергично закрачи след другите. Той се намръщи зад гърба й. С тази походка човек можеше да я вземе за мъж, ако не носеше рокля.
Наистина имаше работа тук, и при това никак не беше „малка“. Съвсем не беше от нещата, който му се искаше да прави. Светлина, беше се опитал сам да се разубеди! Но проклет да е, трябваше да я свърши. Така че веднага щом Егеанин се скри на ъгъла след Домон, той отиде до стаичката, която помнеше, че се обитава от една от Морския народ.
Открехна съвсем тихо дървената вратичка и се пъхна в катранения мрак. Жената хъркаше като дърворезачка. Мат протегна ръце и тръгна пипнешком към звука, докато коляното му не се удари в ръба на нара, след което още по-бързо заопипва по издутото одеяло, напипа главата и й запуши устата тъкмо когато жената се събуди стресната.
— Искам да ми отговориш на един въпрос — прошепна й той. Кръв и пепел, ами ако беше сбъркал стаичката? Ако изобщо не беше Ветроловка, а някоя от проклетите сеанчанки? — Какво би направила, ако ти сваля този нашийник от врата?
— Бих освободила сестрите си, ако Светлината го даде. — Особеният говор на Морския народ в тъмното го накара отново да задиша. — Да беше такава волята на Светлината, бихме се прехвърлили някак през залива там, където държат наши хора, и да освободим колкото можем повече. — Гласът на невидимата жена остана тих, но с всяка дума набираше твърдост. — Да беше волята, на Светлината, бихме си върнали корабите и с бой бихме си пробили път към морето. Слушай! Ако това е уловка, веднага ме накажи и да се свършва, или ме убий. За малко щях да се огъна и да се предам, и срамът от това ще ме пари вечно, но ти ми напомни коя съм и никога няма да се предам. Чу ли ме? Никога!
— А ако те помоля да изчакаш три часа? — попита той все така наведен над нея. — Знам, че Ата-ан Миере могат да преценяват часа до минута. — Онзи, от когото го знаеше, не беше самият той, но споменът сега бе негов, за едно пътуване на кораб на Ата-ан Миере от Алорален до Барашта и за една светлоока морска жена, която се разплака на раздяла, но отказа да слезе с него на брега.
— Кой си ти? — прошепна тя.
— Името ми е Мат Каутон, ако това е от значение.
— А аз съм Нестел дин Сакура Южна звезда, Мат Каутон. — Чу я, че се изплю, и знаеше какво прави. Изплю се в шепата си и дланите им се намериха в мрака. Нейната беше мазолеста като неговата и стискането й беше здраво. — Ще изчакам — каза тя. — И ще те помня. Ти си велик и добър мъж.
— Аз съм само един комарджия — отвърна й той.
Ръката й притегли неговата към сегментирания сребърен кръг на шията й и той се отвори с металическо щракване. Тя вдиша много дълго.
Трябваше само да постави пръстите й на подходящите места и да й покаже само веднъж хитрината, за да я схване, но той я накара да затвори и отвори нашийника три пъти, докато не остана доволен. След като се реши да го направи, поне да е сигурен, че ще се получи добре.
— Три часа, колкото можеш по-точно — напомни й Мат.
— Колкото мога по-точно — прошепна му тя.
Можеше да провали всичко, но ако той не можеше да рискува, то кой тогава? В края на краищата нали той беше човекът с късмет. Сигурно напоследък прословутият му късмет не се проявяваше толкова често, но все пак беше намерил Егеанин точно когато му трябваше. Мат Каутон все още имаше късмет.
Измъкна се от стаята точно толкова тихо, колкото бе влязъл, и притвори вратата. И едва не си глътна езика. Взираше се в широкия гръб на някаква сивокоса жена в рокля с червени ивици. Зад нея стоеше Егеанин, изпъната на пръсти, и Теслин, привързана към Рена със сребърната каишка на ай-дам. И помен нямаше нито от Домон, нито от Сета или онази Едесина, която така и не познаваше още. Егеанин изглеждаше свирепа като лъвица, готова да убие плячката си, но Теслин се беше ококорила и трепереше, почти обезумяла от ужас, а Рена беше зяпнала, сякаш бе готова всеки момент да повърне.