Без да смее да диша, той пристъпи внимателно към сивокосата и протегна ръце. Ако успееше да е надвие преди да е извикала, можеха да я скрият… Къде? Сета и Рена щяха да поискат да я убият. Колкото и здраво да ги държеше Егеанин, жената можеше да ги издаде.
Строгите сини очи на Егеанин за миг го засякоха зад рамото на сул-дам и веднага се съсредоточиха отново върху лицето й.
— Не! — заяви тя твърдо. — Вече не мога да си губя времето с промени в плана ми. Върховната лейди Сурот ми каза, че мога да използвам всяка дамане, която поискам, дер’сул-дам.
— Разбира се, милейди — отвърна сивокосата. — Само изтъкнах, че Теси все още не е добре обучена. Всъщност дойдох да я нагледам. Тя вече се оправя добре, милейди, но…
Все така без да диша, Мат заотстъпва на пръсти и се спусна по тясното стълбище. На изкачване не беше чул скърцане, но си имаше рискове и рискове. Човек трябваше да си ги подбира, а не да злоупотребява с късмета си. Иначе нямаше да доживее дълбоки старини, нещо, което той искрено желаеше.
Долу спря и задиша дълбоко, докато сърцето му не спре да тупти. В смисъл туптенето да се позабави, не съвсем да спре. Май нямаше да спре да тупти до утре. Не беше сигурен дали е дишал, откакто зърна сивокосата. Светлина! Щом Егеанин смяташе, че държи нещата под контрол, много хубаво, адски добре, но все пак, Светлина! Сигурно беше нахлузила клупове на шиите на двете сул-дам! Нейният план? Е, за това, че няма време за губене, беше права. Той побягна.
Бяга, докато рязката болка не го опари по бедрото и не се препъна в масата с инкрустирани тюркоази. Хвана се за някакво пано с летен пейзаж, за да не падне, и коприната с ярките цветя се раздра. Дългата бяла порцеланова ваза върху масата се катурна, пръсна се с трясък върху синьо-червените плочки на пода и трясъкът отекна по коридора. А той закуца. Но закуца по-бързо от всеки друг куцащ човек на света. Ако някой дойдеше да види от какво е този шум, нямаше да намерят Мат Каутон застанал сред цялата тази бъркотия, нито на два коридора околовръст.
Изкуцука остатъка от пътя до покоите на Тилин и вече бе прекосил дневната и нахлул в спалнята, преди да осъзнае, че всички лампи светят. Огънят в камината на спалнята се беше съживил с цепеници от позлатения дървен кош. Тилин, извила ръце назад да се справи с копчетата си, вдигна очи, щом той влезе, и се намръщи. Тъмнозелената и рокля беше омачкана.
— Не очаквах да се върнеш толкова рано — каза Мат. При толкова неща, които бе допускал, че могат да се объркат тази нощ, преждевременното връщаше на Тилин не беше сред тях. Мозъкът му беше замръзнал.
— Сурот разбра, че някаква армия е изчезнала в Муранди — отвърна Тилин и се изправи. Говореше разсеяно, и влагаше в думите си много малка част от вниманието, с което гледаше Мат Каутон. — Що за армия и как цяла армия може да изчезне, не знам, но реши, че трябва да се върне спешно. Изоставихме всичко и дойдохме на най-бързата скорост, каквато онова животно можеше да предложи само за двете ни и за жената, която го караше, и поръчахме два коня да ни докарат сами от пристанището. Тя дори се отби в онзи хан, където са всичките й офицери, вместо да дойде тук. Не допускам, че се кани да спи тази нощ, нито че ще позволи на някой от тях…
Думите й полека заглъхнаха, Тилин се плъзна по килимите към него и опипа простото му зелено палто.
— Когато си имаш любимо лисиче неприятното е — промълви тя, — че рано или късно то си спомня, че е лисиче. — Големите й тъмни очи се впиха в него. Изведнъж тя го сграбчи за косата и придърпа към себе си главата му за целувка, от която палците на краката му изтръпнаха. — Това — промълви тя без дъх, след като най-сетне го пусна — е да ти покаже колко ще ми липсваш. — И без изобщо да си промени изражението, го зашлеви с такава сила, че пред очите му заиграха сребърни искри. — А това е, защото се опита да се измъкнеш, докато ме няма. — Обърна му гръб и дръпна гривата си през рамото. — Откопчай ми роклята, лисиче мое сладко. Толкова късно пристигнахме, че реших да не будя слугините си, но с тези дълги нокти не мога да се оправя с копчетата. Една последна нощ заедно и утре ще те отпратя да си вървиш по пътя.
Мат потърка бузата си. Тая можеше зъб да ти счупи с такъв шамар! Но поне мислите му размрази. Щом Сурот беше в „Скитащата жена“, значи я нямаше в Тарасинския палат, за да види това, което не трябва да види. Късметът му все още си беше на мястото. Оставаше му само жената пред него. Единственият път беше напред.
— Тръгвам тази нощ — каза той и хвана Тилин за раменете. — И когато тръгна, взимам със себе си две Айез Седай от тавана. Ела с мен. Ще пратя Том и Джюйлин да намерят Беслан и…