Тя внезапно отскочи и с две ръце заоправя коронката с камъчетата, придържаща булото й. Сега на лицето й нямаше и помен от — радост. Беше съвсем съсредоточено. Прибра внимателно стъпалата си, без за миг да откъсва очи от лицето му, и много бавно започна да събира полите си на дипли над коленете.
Мат не разбираше защо все още не се е развикала за помощ, но схвана, че се кани да го изрита. Стига той да няма нищо против. Скочи към нея и всичко стана наведнъж. Жегна го рязка болка в бедрото и го накара да падне на едно коляно. Тюон вдигна полите си над бедрата и тънкото й, обуто в бял чорап краче полетя към него в ритник, който профуча над главата му, защото нещо изведнъж надигна във въздуха нея самата.
Трябваше да се изненада от Ноал, стиснал момичето в ръцете си, не по-малко от нея, видяла тези ръце да я държат, но реагира по-бързо от нея. Докато си отваряше устата, та най-сетне да извика, Мат се изправи и напъха воала между зъбите й, а другата му ръка шлевна перленото кръгче и го прати на пода. Не му съдейства както Тилин, разбира се. Наложи се да й стисне здраво челюстта, за да не впие зъби в пръстите му, От гърлото й заизлиза сърдито ръмжене, а в очите й блесна гняв, по-силен, отколкото при най-яростните й атаки. Заизвива се в прегръдката на Ноал и бясно замаха с крака, но старецът успя да се извие така, че ритниците й да не го засегнат. Старец или не, лесно се оправи с нея.
— Често ли си имаш такива неприятности с жени? — кротко го попита Ноал и оголи потрошените си зъби в усмивка. Беше с наметало и вързопът с пътните му вещи висеше овързан на гърба му.
— Винаги — кисело отвърна Мат и изпъшка, когато едно коляно го удари в болното бедро. Успя с една ръка да развърже шалчето на врата си и с него да затегне натиканото в устата на Тюон було с цената на един ухапан палец. Светлина, ами сега какво да прави с нея?
— Не знаех, че и това влиза в плана ти — каза Ноал, без много да се задъхва, въпреки мятащото се в ръцете му девойче. — Но както виждаш, тази нощ аз си тръгвам. Смятах да е след ден-два, но това място може да се окаже неприятно за човек, на когото си дал постеля точно ти.
— Умно решение — измърмори Мат. Светлина, наистина трябваше да се сети да предупреди Ноал.
Смъкна се на колене, избягвайки ритниците на Тюон — е, повечето поне — и успя да й хване краката. С ножа, измъкнат от ръкава, сряза полата на роклята й и съдра дълга ивица плат, за да й върже глезените. Добре че беше поупражнил всичко това с Тилин преди малко. Инак нямаше опит с връзване на жени. Съдра второ парче плат от задницата на полата й, вдигна скъпоценната коронка от пода и се изправи с едно изпъшкване от усилието и второ, по-дълбоко, заради последния ритник с два крака, от който бедрото му пламна. Когато постави отново кръгчето на главата й, Тюон го изгледа право в очите. Беше спряла да се мята безсмислено, но не беше уплашена, Светлина, на нейно място той сигурно щеше да се подмокри.
Тогава най-после се появи Джюйлин, с наметало и готов за път от глава до пети, с късия си меч, клинообразния мечотрошач на колана и бамбуковата си тояга в ръка. Под дясната мишница го държеше слаба тъмнокоса жена в дебел бял халат, каквито носеха да’ковале навън. Беше хубавелка, с малко нацупени устнички като розова пъпка, но пет-шест години по-голяма от това, което Мат очакваше, и големите й тъмни очи шареха плахо. Като видя Тюон, тя изписка, дръпна се от Джюйлин като от нажежена печка и се сви на две на пода до вратата, с глава на коленете.
— Трябваше пак да уговарям Тера да тръгне с мен — въздъхна хващачът на крадци и я погледна угрижено. И това беше единственото му обяснение за закъснението, преди да насочи вниманието си към товара на Ноал. Избута на тила си тъпата червена конична шапка и се почеса по главата: — После попита невъзмутено: — А с нея какво ще правим?
— Ще я скрием в конюшнята — отвърна Мат. Стига Ванин да бе убедил конярите да оставят него и Харнан да се грижат за конете на вестоносците, ако дойдат такива. Досега това му се струваше само допълнителна мярка за сигурност, без която можеше да се мине. Досега. — Или в плевнята. До заранта едва ли ще я намерят, преди да свалят с вилите прясно сено за яслите.