— Аз пък помислих, че я отвличаш — въздъхна Ноал, остави Тюон да стъпи на пода и я прихвана под мишниците. Вдигнала гордо глава, тя отказа да се съпротивлява. Макар да беше със запушена уста, лицето й ясно изразяваше презрение. Отказваше да се бори не защото беше безнадеждно, а защото тя беше решила да не се бори.
По коридора отекнаха стъпки от ботуши и се усилиха. Можеше най-сетне да е Егеанин. Или както се обръщаха работите тази нощ, можеха да са от Гвардията на Смъртната стража. От онези, като огиерите.
Мат припряно махна с ръка на другите да се изпокрият по ъглите, за да не ги види този, който ще влезе през вратата, и закуцука да си вземе черното копие. Джюйлин вдигна Тера и я придърпа вляво, където тя се присви в ъгъла, а той застана пред нея, стиснал бамбуковата си тояга с две ръце. Оръжието изглеждаше крехко, но хващачът на крадци го използваше много ефикасно. Ноал повлече Тюон в противоположния ъгъл и пусна едната й ръка, за да бръкне под палтото, където си държеше дългите ножове. Самият Мат застана полуразкрачен по средата на помещението с гръб към подгизналата от дъжда нощ, вдигнал ашандарей пред себе си. Който и да влезеше, нямаше да може да се развърти с това бедро, стегнато на възли от ритниците на Тюон, но ако много лошото станеше съвсем лошо, поне щеше да остави белези на няколко души.
Беше Егеанин и той се отпусна с облекчение. След нея влязоха две сул-дам и след тях — Домон. Мат от пръв поглед позна коя е Едесина, макар че я помнеше от една от разходките на дамане — слабичка хубава жена в една от онези груби сиви рокли, с разпусната дълга до кръста черна коса. Въпреки ай-дама, свързващ я с китката на Сета, Едесина, изглеждаше спокойна. Спокойна колкото можеше да бъде една окаишена Айез Седай, така да се каже, но Айез Седай, уверена, че каишката скоро ще се махне. Теслин, от друга страна, тръпнеше от нетърпение, облизваше устни и поглеждаше към вратата за конюшнята. Рена и Сета подкараха двете Айез Седай след Егеанин, без да откъсват очи от вратата.
— Трябваше да успокоя дер’сул-дам — каза Егеанин веднага щом влезе. — Те си пазят много грижливо подопечните. — После забеляза Джюйлин и Тера и се намръщи. Мат беше решил, че няма смисъл да й казва за Тера, след като се съгласи да помогне за дамане, но изненадата явно не й допадна. — Това, че тя видя Сета и Рена, променя някои неща, разбира се — продължи тя, — но… — Думите й секнаха като срязани с нож, щом погледът й попадна на Тюон. Лицето на Егеанин поначало си беше бледо, но сега пребледня още повече. Тюон гледаше свирепо над превръзката на устата, като палач. — О, Светлина! — изхриптя Егеанин и падна на колене. — Безумецо! Чака те бавна, мъчителна смърт, ако посегнеш на Щерката на Деветте луни!
Двете сул-дам ахнаха и без колебание също коленичиха; като не само придърпаха Айез Седай до себе си, а хванаха ай-дам направо за нашийниците, за да ги накарат да ударят чела в пода.
Мат изпъшка, сякаш Тюон го бе изритала право в корема. Точно така се почувства. Щерката на Деветте луни. Аелфинът му беше казал истината, колкото и да мразеше да я знае. Щеше да умре и отново да оживее, ако не беше го правил вече. Щеше да се откаже от половината светлина на света, за да спаси света, а той дори не се опитваше да помисли какво ли може да означава това. И щеше да се ожени за…
— Тя е жена ми — промълви той. Някой издаде задавен звук. Стори му се, че е Домон.
— Какво?! — писна Егеанин и главата й се извърна към него така бързо, че опашката на косата й я плесна през лицето. Не беше допускал, че може да писка. — Не можеш да казваш това! Не трябва да казваш това!
— Защо не? — отвърна той с яд. Отговорите на аелфина винаги бяха верни. Винаги. — Тя е жена ми. Вашата проклета Щерка на Деветте луни е моята жена!
Всички се втренчиха в него освен Джюйлин, който свали шапката си и се втренчи в нея. Домон поклати глава, а Ноал се изсмя тихо. Егеанин зяпна. Двете сул-дам също го зяпнаха като някакъв изтърван и разбеснял се луд. Тюон го изгледа, но изражението й беше съвсем нечетливо, криеше всякаква мисъл зад тези тъмни очи. О, Светлина, какво да прави сега? Най-добре да продължи, докато не…
В преддверието със ситни стъпки влезе Селусия и Мат простена. Всички ли в целия проклет палат се бяха наговорили да дойдат тук точно сега? Домон посегна да я хване, но тя му се измъкна и побягна. Пълничката златокоса со’джин не важничеше както обикновено, а закърши ръце и завъртя плахо очи насам-натам като уловена сърна.
— Простете, че заговарям — промълви тя с изпълнен със страх глас, — но това, което правите, е глупаво до безумие. — Жената изстена, затича и се преви между двете коленичили сул-дам, с ръка на рамото на всяка от тях, сякаш търсеше закрилата им. Сините й очи не спираха да шарят из помещението. — Каквито и да са поличбите, това все още може да се оправи, стига да се съгласите да се оттеглите.