— Селусия, по-кротко — каза Мат и вдигна ръце да я успокои. В никой от спомените си не можеше да намери начин да успокои изпаднала в истерия жена. Освен да се скрие. — Никой няма да пострада. Никой! Обещавам ти. Хайде, по-кротко.
Неясно защо, лицето й за миг се вцепени от страх, но после тя се смъкна на колене и прибра ръце в скута си. Изведнъж целият й страх изчезна и тя си върна обичайната властна увереност.
— Ще ви се подчинявам, стига да не посягате на господарката ми. Ако го направите, ще ви убия.
Ако го беше чул от Егеанин, щеше да се позамисли. Но от тази закръглена женичка с меки като каймак бузки и ниска, макар че беше по-висока от господарката си… веднага го изби от ума си. Светлината знаеше, че жените са опасни, но Мат смяташе, че може да се оправи със слугинята на една дама. Поне истерията й приключи. Странно как изведнъж настъпваше и преставаше това нещо у жените.
— Предполагам, че смяташ да оставим и двете в плевника? — каза Ноал.
— Не — отвърна Мат, загледан в Тюон. Тя отвърна на погледа му със същото неясно изражение. Тънка като момче жена, след като му харесваха жени с повечко месце по кокала. И наследничка на трона на Сеанчан, след като от благороднички му настръхваше кожата. Жена, която беше искала да го купи, а сега най-вероятно искаше да забие нож в ребрата му. И тъкмо тя трябваше да му стане жена. Аелфинът винаги казваше истината. — Взимаме ги с нас.
Най-сетне Тюон реагира. Усмихна се, сякаш изведнъж разбра някаква тайна. Тя се усмихна, а Мат потръпна. О, Светлина, как само потръпна!
Глава 32
В какво има мъдрост
„Златното колело“ беше голям хан малко встрани от Аваринския пазар, с дълга гостилница, претъпкана с малки квадратни масички. Но дори по обед само една на всеки пет маси беше заета, обикновено от някой чуждестранен търговец, седнал срещу жена в одежди със скромни цветове и с коса, прибрана на темето или на тила. Жените също така бяха или търговки, или банкерки — във Фармадинг банкерството и търговията открай време бяха забранени за мъжете. Всички чужденци в гостилницата бяха мъже, тъй като жените сред тях можеха да се настанят в Женската стая. Миризмите на риба и на говежда гозба изпълваха въздуха и от време на време някой вик от една или друга маса раздвижваше прислугата, чакаща в редица в дъното на помещението. Иначе търговците и банкерките си говореха тихо. Шумът на леещия се навън дъжд беше по-силен от човешкия говор.
— Сигурен ли си? — попита Ранд и си взе мазните рисунки от прислужника с острата челюст, когото беше придърпал в единия край на гостилницата.
— Мисля, че е той — отвърна човекът и изтри ръцете си в дългата престилка с извезаното на нея жълто колело на фургон. — На него ми прилича. Скоро ще се върне. — Очите му пробягаха над рамото на Ранд. — Вие по-добре си поръчайте пиене или си вървете. Госпожа Галгър не обича да приказваме, когато имаме работа. А и няма да й хареса, ако разбере, че говоря за един от благодетелните й гости.
В жълтата арка, водеща към Женската стая, стоеше мършава жена с висок костен гребен, втъкнат в тъмното валмо на косата на тила й. Начинът, по който оглеждаше гостилницата — наполовина кралица, излязла да прегледа владенията си, наполовина селянка, наглеждаща нивята си, и в двата случая — недоволна от оскъдния добив — я отличаваше като стопанката на хана. И гледаше Ранд и мъжа с острата челюст намръщено.
— Греяно вино — каза Ранд и му подаде няколко медни монети — за виното и един сребърник за сведението, колкото и несигурно да беше. Беше минала повече от седмица, откакто бе убил Рочаид и Кисман му бе избягал, и чак днес за пръв път получи нещо повече от свиване на рамене или поклащане на глава, когато показа рисунките.
Имаше поне една дузина свободни маси, но той искаше да е в ъгъла срещу входа на помещението, за да може да вижда кой влиза; докато се провираше между масите, до ушите му стигаха откъслеци от разговорите.
Една висока бледокожа жена в тъмнозелена коприна клатеше глава на един тайренец, седящ срещу нея. Стоманено-сивата й коса малко напомняше за Кацуан. Мъжът сякаш беше изсечен от каменни блокове, но смуглото му лице изглеждаше посърнало.
— За Андор няма защо да се безпокоите, господин Адмира — говореше му тя успокоително. — Повярвайте ми, андорците ще се разкрещят и ще си заразмахват мечове, но никога няма да стигнат до истински бой. Най-голямата изгода за вас е да продължите с вноса на обичайната стока. Кайриен ще ви обложи с една пета повече от Фармадинг. Помислете и за допълнителните разходи.